Сянката на планината

Ситуации като днешната. Винаги така се започва.

— Джасвант — обадих се, докато се мъчех да крепя Винсън прав и едновременно с това

да си отворя вратата, което се оказа изненадващо трудно. — Ще ми трябват още припаси.

Имам гости, както виждаш.

— Имаш и още как, задник чуждестранен! — разсмя се той. Отворих и в стаята си

заварих Дидие заедно с Олег и Дива с

другите две Диви — Чару и Пари.

Всички бяха в карнавални костюми. Дива беше с леопардово трико. Дидие бе свалил

гладиаторската броня с изключение на кожената маска на лицето и останал по пола-пачка и

чорапогащи. Олег се бе пременил като римски сенатор със сандали и тога, сдиплена от един

от моите чаршафи. Чару и Пари бяха котенца с ушички и дълги опашки — Чару беше сива

персийка, а Пари — черна като нощта.

— Лин! — извика Дидие, разположил се до Дива върху сваления на пода дюшек. —

Закъсняхме за купона, каквато е модата, и преди да стигнем, ни спряха на един пост —

затова се върнахме тук тъкмо когато блокираха целия град.

— Здравей, Лин — поздрави Дива. — Нещо против, че сме тук?

— Не, разбира се. Радвам се да ви видя. Това е…

— … Рандъл, госпожице Дива. А вашето прекрасно лице няма нужда от представяне!

— Уау! — възкликнаха Чару и Пари.

— Това е Чару, а това е Пари — представи ги Дива.

— Тя е в ашрам — каза Винсън, като се ръкува с Пари.

— Да не е обладана от духове? — попита Пари.

— Или умира от неизлечима болест? — предположи Чару.

— Какво? — Винсън се клатушкаше и се опитваше да се фокусира. — Много, ама много

ми се пишка!

Заведох го в тоалетната и затворих вратата.

— Много изтормозен изглеждаш, Шантарам — каза Дива, стана и Разтвори обятия. —

Дай да те прегърна, йаар!

Тя ме прегърна и седна до Дидие на дюшека, който ми изглеждаше някак познато.

Надникнах в спалнята си през вратата. Дюшека го нямаше. Голата дървена основа на леглото

приличаше на ковчег. Дюшекът лежеше на пода.

— Дано не възразяваш, Лин — каза Дидие, който пресушаваше запаса ми против

зомбита. — Нали всичките заседнахме тук дявол знае за колко време и да преместим дюшека

ти, ми се стори най-правилно.

— Джасвант! — провикнах се към управителя. — Имам още гости. Купувам целия ти

запас!

— Така не се прави, баба, нали знаеш! — викна той в отговор.

— Джасвант, или аз ще дойда, или ще ти пратя Дидие да преговаря с теб!

— Приемам извиненията. Всичко е твое.

Той донесе в стаята каси с бутилирана вода и кашони. После се върна с газова бутилка и

двоен котлон. Сбута настрана бележниците и записките ми, намести котлона и го запали със

запалка на батерии с форма на пистолет. Пусна силно газта, понамали я и пак я увеличи, сякаш пускаше светулки от бутилка.

— Уау! — възкликнаха Чару и Пари. Джасвант се поклони.