Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Изглежда си пострадал — каза тя. — Добре ли си?
— Нищо ми няма. Аз…
— Беше ли там, при пожара?
— Да, аз…
— Луд! — кресна ми тя и цариците припламнаха. — Не ти ли стигат неприятностите, че искаш и още? Защо се опитвам да те предпазвам, щом ти все гледаш да се вкараш в
неприятности?
— Но аз…
— Дай ми един джойнт — каза тя.
Запушихме. Ослушвах се какво говорят ченгетата от близкия полицейски пост — като
„План Б" обсъждаха блокирането на целия град, ако размириците се пренесат извън пазар
„Крофорд", който не беше далече оттук.
Исках да я измъкна оттам. Исках да я отведа у дома, както бях мръсен и изпоцапан.
Исках да се изкъпя и да отида при нея в бедуинската шатра.
Мотористите ни гледаха. Преливаха от енергия от изпития динен сок, възбудени от
чуждата победа. Младежи, които се перчат, за да впечатляват момичетата; жестовете им
отблъскваха въображаемо нападение.
„Огън — мислех си аз. — Няма го. Всичко замина. Назир, Назир, Назир, застреляха те и
те изгориха, братко мой."
— Момчето е загинало? — попита Карла и ме издърпа от огъня.
— Да. Видях го. Беше мъртво, но недокоснато от пожара. Назир закрил тялото му.
Абдула изнесе трупа на Тарик от къщата, но се наложило да остави вътре Назир.
— Дано Вселената утеши младата завърнала се душа — каза тя.
— Да утеши душите и на двама им.
— И на двама им — повтори тя.
— Карла, застреляли са ги, а охраната им я няма.
— Сигурен ли си?
Загледах се в нея, както Абдула се бе загледал в мен на горящата улица, прегърнал
завещания му погубен живот.
— Добре, добре — каза тя.
Един от мотористите дойде при нас. Заобиколих мотора.
— Карла, добре ли си? — попита младежът. — Този да не ти досажда?
— Не, Джак — отвърнах недружелюбно. — Ти ми досаждаш. Изчезвай.
Сигурно беше свястно хлапе, но попадна в грешния момент на грешното място. А и
прекъсваше разговора с приятелката ми.
— Ти пък кой си бе?
— Аз съм тоя, дето ти казва да бягаш, докато можеш, Джак.
— Остави ни, Абай — подхвърли гърбом Карла.
— Щом казваш, Карла — отвърна Абай, поклони се и лъскавото Щ яке изскърца като
дървени стъпала. — Ако ти трябвам, ей там съм.
Той заотстъпва заднишком към приятелите си, като ме гледаше на кръв.
— Симпатяга — казах.
— Всичките са симпатяги — отвърна Карла. — И всичките отиват на партито тази нощ.
— Какво парти?
— Партито, за което ти отмених поканата.
— Отменила си ми поканата?
— Беше поканен, но аз я отмених.
— А кой ме е поканил, преди ти да я отмениш? Тя извърна глава настрана.
— Домакинята, щом искаш да знаеш.
— Я кажи какъв е тоя купон?
— Специален и ако щеш вярвай, но се наложи да си задействам връзките, за да те извадя
от списъка. За теб така ще е по-добре.
— В момента изобщо не се чувствам добре.
Още един от мотоциклетистите застана зад Карла и се вторачи в мен. Новият беше нещо
сърдит. Вдигнах длан със сурово изражение и той се спря.
— Недей.
Той се върна назад.
— По-спокойно, Лин — каза ми Карла тъй близо, че можех да я целуна.
— По-спокойно тази вечер не може.
— Те са приятели. Не добри, не близки приятели, но полезни приятели.
— Ела с мен, Карла.
— Не мога…
— Можеш.
— Не мога.
— Лин, победих! — Навин дотърча да ме прегърне. — Каква гонка само! Това момиче е
феноменално, обаче победих аз! Видя ли?
— Страхотно, Навин! Кажи на твоите мотористчета да се кротнат.
— А, те ли? — разсмя се той. — Те са луди глави, обаче обичат да яздят моторите, пич!
— Като спомена за мотори, тая вечер ще дойда с Бенисия — обади се Карла.
— Ти… какво?!
— Навин ще закара Кавита на карнавала, а аз ще се возя с Бенисия. Нали не възразяваш?
Толкова ми беше гадно, че ми идеше да им подбера моторите и да замеря Господ с тях.
— Знаете ли какво — обади се Навин, като ни наблюдаваше с Карла. — Аз ще изчакам
ей-там, докато станем готови за тръгване.
Той отстъпи заднишком няколко крачки, а после притича към приятелите си.
Останахме сами. Казах:
— Карла, щом за да поговоря с теб, трябва да се изгоря или да ме пребият, сигурно
имаме нужда от консултация с психолог.
— Говори от свое име. — Тя се отдръпна от мен. — Психолозите са за хора, на които им