Сянката на планината

— Няма нужда от прислуга — усмихна се Олег. — Опитвали ли сте някога руска кухня?

Ще полудеете по нея, обещавам!

— Уау! — откликнаха Чару и Пари.

Олег беше изпратил фланелките в Москва, по една на всяка разнояйчна близначка, и по

правилата на Дидие бе свободен пак да се ароматизира, докато чакаше своята Ирина да

пристигне на феромонно поклонничество.

Двете Диви го харесваха. Него всички го харесваха. И аз го харесвах, по дяволите. Но

можех да мисля само за Карла — там, навън, затворена в някаква сграда, без да има кой да я

пази освен тя сама себе си.

— Може ли да помогна с готвенето? — изчурулика Винсън, щом излезе от тоалетната и

се заклати пиянски към нас.

— Не е препоръчително, господин Винсън — обади се Рандъл напевно. — Подозирам, че кулинарните умения на господин Олег са зрелищен спорт, а не кървав.

— Я кажи, ти кой беше? — попита Дива от дюшека и се облегна на Дидие.

— Това е Рандъл — отвърна Дидие. — Разказвал съм ти за него. Една загадка, разгадавана чрез остроумия.

— Рандъл, заповядай, седни при нас — каза тя и потупа по леглото.

— Госпожице Дива, най-почтително ви моля да позволите и на господин Винсън да се

присъедини. Явно е под моя опека и според мен има нужда да полегне.

— Разбира се. — Дива отново потупа по дюшека. — Винсън, паркирай се тук.

— Премного благодаря! — отвърна Винсън, когато Рандъл го намести в полулегнало

положение на дюшека ми и подложи под главата му една от моите възглавници. — Значи, приятелката ми е в ашрам. Боя се, че малко се спекох тая вечер, всъщност даже още от снощи, щото тя е в ашрам, разбираш ли, и значи сега все едно Господ й е гаджето, как да се сбия с

него за нея? И Той като е толкоз могъщ, защо самичък не си хване гадже? Това направо ме

скапа. Много!

— Не ти е леко, миличък — каза Дива.

— Простете, госпожице Дива, но на никого не му е леко — обади се Рандъл. — Нарича

се „бий се или бягай".

Дива се пресегна през Дидие и положи длан над лакътя на Рандъл.

— Ако предложа да ти плащам двойно повече от Карла, ще смениш ли кораба?

— Да работя за госпожица Карла е над парите — усмихна се Рандъл. — Като висша

привилегия е и затова, с цялото ми уважение, ще остана на борда и ще й помагам дори в

спасителна лодка, ако се наложи.

Дива го изгледа оценяващо. Блуждаеше в усмивката му.

— Ще се опознаем значително по-добре, ако останем затворени тук цяла нощ — каза тя.

— Всеки миг във вашата компания е чест, госпожице Дива.

В този миг ги оставих и имах честта да остана сам в спалнята си за малко, но Дива

скоро ме последва, завъртя ме и ме награби за реверите на елека.

— Има ли нещо между Рандъл и Карла? — изшепна тя.

— Какво?

— Ако има, няма да бракониерствам на нейна територия. Харесвам Карла.

— Да бракониерстваш ли?

— Но ако няма, Лин, това момче е толкова секси, казвам ти! Толкова е горещ, че направо