Сянката на планината

изчезне. Взрян в безумието си, осъзнах, че щом така съм се подредил — сам да сложа клеймо

на лицето си, когато навън имам толкова врагове, които биха се радвали да го сторят — значи

е време да спра.

Заедно с тази отрезвителна мисъл ми хрумна и че Карла може да си е тръгнала по-рано

от фетишисткото парти и заради размириците да е закъсала някъде из Островния град.

Облякох бойните доспехи, проверих си джобовете и излязох в празния коридор. Вратата към

стълбите беше барикадирана с мебели. По онова време бе обичайна практика за хотелите

при полицейски блокади в града — за да се осигури безопасността на гостите от едната

страна на барикадата и да държи размирниците от другата.

— Цял южен Бомбай е блокиран — обади се Джасвант иззад вестника. — Провървя ми, че си взех вестник. И не, няма да ти го дам, Докато не го прочета.

— Къде?

— Никъде няма да ти го дам. Има опашка преди тебе, баба.

— За блокадите питам — къде са?

— Навсякъде.

Блокадата значеше, че не мога да се движа през деня из града. Никой не можеше.

— За колко време?

— Тебе пък какво те засяга?

— Мамка му, Джасвант! Какво ти е предчувствието? Един ден, четири дни, колко?

— Предвид всички пожари и размирици от снощи залагам на три дни — отвърна той. —

И пак питам, тебе какво те засяга?

— Три дни? Надали ще ми стигне вдъхновението за три дни.

— Вдъхновение! — Джасвант свали вестника и се завъртя на новия си тежкарски

директорски стол да ме погледне.

Натисна някакво копче на бюрото си и един панел в стената се плъзна встрани. До мен

се откри таен долап, пълен с алкохол, цигари, разни неща за хрупане, зърнени закуски, кутии

с мляко, захар на бучки, буркани с мед, консервирана сьомга, консерви печен зрял боб в

доматен сос, пачки кибрит, свещи, комплекти за първа помощ и нещо неясно какво, мариновано в буркани.

Той натисна още едно копче и около долапа замигаха шарени лампички.

— Ей! — Той се втренчи в тризъбеца на лицето ми, огрян от цветните светлини. —

Знаеш ли, че имаш белег от тришула на лицето си?

— Джасвант, да не задълбаваме в личен план. Той махна с ръка към пълния с наслади

долап.

— Аз винаги с удоволствие се придържам към деловия тон, баба — каза той, като

вдигна последователно двете си вежди. — Има и музика.

Натисна и трето копче и от тонколоните на бюрото му гръмна бхангра, денсмузика.

Преспапието затанцува с телбода върху стъкления плот на бюрото, подскачайки напред и

назад около отразената усмивка на Джасвант.

— Ние, сикхите, знаем да се приспособяваме — надвика той музиката. — Ако искаш да

преживееш Третата световна, се засели в сикхски квартал.

Остави песента да свири до края, а тя никак не беше от кратките.