Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Немарливостта е това, което толкова ме обиди — отвърна тя и извърна коня си настрани, за да не може да ѝ посегне отново. Имало беше нещо странно в допира му, дори през грубата тъкан на униформата ѝ.
Излязоха на площада. Мракът се сгъстяваше, но никъде не горяха фенери. От една от улиците на Цитаделата закънтя камбана, глухо и бавно, като траурна песен.
— Най-сетне някакъв ритуал да съпровожда тази вяра — изсумтя Реш.
Улиците бяха почти пусти. Финара се зачуди дали вече не е започнало някакво изселване. Може би легионът на Урусандер вече идваше насам. Твърде малко знаеше за текущото състояние на нещата и незнанието, което доскоро ѝ беше добре дошло, сега я загложди.
— Хайде да не губим време — каза тя. — Да подкараме право към Цитаделата. Краят на деня поне би трябвало да е оживил Терондай.
— Проницателно наблюдение — каза Реш.
Скоро стигнаха до първия стражеви пост на северния бряг на Дорсан Рил и отново им махнаха да продължат по моста. От другата страна вратите на Цитаделата бяха широко отворени, а вътре цареше суматоха.
— Нещо се е случило — отбеляза Капло. — Жреци и жрици се трупат вътре…
— Терондай ли обслужват? — попита Реш.
— Не — отвърна убиецът. — Паднал другар, мисля.
Тримата слязоха от конете при сводестия вход и оставиха юздите невързани. Нямаше кой да ги прибере.
С нарастващо безпокойство Финара последва Реш и Капло през портика и влязоха в главната зала. Макар да не горяха факли и да не беше запален нито един фенер, тя откри, че очите ѝ лесно проникват през сумрака. Както Капло беше описал, над двайсет жреци се бяха събрали в кръг около един от техните — мъж, проснат на пода и оплискан с кръв. Около този груб кръг се движеха жрици, възбудени и изплашени. Малцина забелязаха тримата новодошли.
Магьосник Реш пристъпи напред и рече:
— Отворете път. Ако никой от вас не умее да изцерява, ще се погрижа за ранения…
— Няма нищо за изцеряване — отвърна му един от жреците, но все пак се отдръпна с другите и Реш стигна до тялото. Наведе се и го заоглежда мълчаливо.
Финара си проправи път, застана до него и погледна.
— Ръцете му са прободени — каза тя. — Раните не се затварят.
Реш изпъшка.
Жрецът, заговорил преди малко, каза:
— Това изобщо не е за вас. За никого от вас. Това е Ендест Силан, избран между всички жреци. Майка Тъма го е благословила, издигна го над всички нас. Той току-що извърши чудо. Бяхме свидетели как мъртви същества бяха върнати към живот. Стотици граждани коленичиха пред него. — Мъжът се поколеба и Финара видя в погледа му нещо диво и необуздано. — Той прогони дракон.
— Прогони го? — Капло изсумтя.
— Жрецът е прав — каза Реш и се изправи. — Не мога да изцеря тези рани. Магия кърви от тях. — Поклати глава и прокара длан пред очите си като в някакъв странен свят жест. — Нашият разумен и правилен свят се е изкривил.
Последните думи на мага пронизаха Финара и я оставиха смразена и разтреперана.
— Някога почитах и разума, и правилността — каза Капло. — Докато не бях принуден да видя колко са неустойчиви. Сега нито едно от двете не вдъхва вяра, която си струва да се спомене. Остави им този миг, братко. Виждам Терондай пред нас, оставен без грижи, драскулки свещени графити. Нека го разгледаме.
Реш кимна и се отдръпна от тълпата, вече нищожна и жалка в очите на Финара. „Чудесата си искат цена, изглежда. Няма нищо по-безкръвно от едно струпване на зяпачи.“ Тръгна след Реш и Капло.
След малко вече стояха пред Терондай, магическия дар на лорд Драконъс към неговата възлюбена Майка Тъма.
Изваяната в черно върху сивите каменни плочи огромна шарка лъщеше като мокра. Нещо в нея смути Финара, сякаш смисълът на фигурата — чак до прецизно оформените линии — ѝ убягваше. Уплаши я внезапно обзелият я копнеж да стъпи върху нея, да застане в центъра ѝ.
— Нищо не мога да разбера от това — каза Реш. — Не и докато стоя извън него. — Обърна се към Финара. — Капитане, ще ме придружиш ли?
— Да — отвърна тя, но думата излезе сухо и неуверено.
Капло изсъска, после каза:
— Предупреждава ме да стоя настрана. Тази злочеста сила не е за мен. Прощавай, братко. Не мога да тръгна с теб.
Реш кимна разбиращо.
— Какво ще направиш? — попита Финара убиеца.
— Ще хвана по-рутинния път към тази сила — отвърна той и придърпа коженото си наметало. — Ще отида до Залата на Нощта.
Тя повдигна вежди.
— Търсиш аудиенция с Майка Тъма?
— Не. С лорд Драконъс.
— С каква цел?
Той посочи Терондай с дългопръстата си ръка.