Гаснещ зрак [bg]

След седмица Келарас ходеше в Цитаделата, наблюдаваше раждането на нови ритуали сред жречеството, процесиите привечер и посред нощ, а призори фигурите в халатите коленичеха с наведени глави, сякаш поздравяваха със скръб невидимото слънце. Беше гледал тържественото гасене на свещи, угасването на фенери, оставени да догорят последното масло. Виждал беше как Върховната жрица Емрал Ланеар надзирава ежедневните изрази на почитание и преклонение със стъклени очи.

Усилваща се параноя изпълваше Цитаделата и старият кралски замък придобиваше облика на затвор. Беше жалко, ако питаха Келарас. Особено след като вярата бе толкова просто и неопровержимо изразена от тъмното по кожата. Безкрайното шпиониране не можеше дори да мине покрай идеята за възможно богохулство сред вярващите. Беше груба игра на политика, боричкане за власт и влияние около един безразличен център. И през всичко това се долавяше зловонието на надвисваща паника.

Но днес бе пристигнала вест за чудо в Зимния пазар, неофициална процесия, водена от Ендест Силан — за чиито ръце се твърдеше, че кървят непрестанно. А след това, като доказателство за приказките, разправяни от оцелели Стражи, дракон се беше спуснал над един площад в града, за да бъде отпратен от същия пророк на мрака.

Келарас съжали, че не е пиян, та макар и само за да отслаби вярата, която заслужаваха такива приказки. Вместо това, в отговор на един призив, сега стоеше в наследствената фамилна зала на Пурейк, в очакване Силхас Руин да забележи пристигането му. Белокожият воин беше до една маса, надвесен над голяма пищно илюстрирана карта от велен, достатъчно подробна, за да покаже възвишенията, с изписани бележки относно лесното преминаване по различни пътеки и черни пътища. Беше дело на Кадаспала, изработена след войните срещу форулканите и джеларканите, закъснял дар, чиято стойност беше спорна, поне до този момент.

Най-сетне Силхас Руин седна на един стол с висок гръб и изгледа за миг Келарас, преди да заговори.

— Дракон — да се подиграе със стените ни. Пролет — да се подиграе с отдиха ни в мир. Виждал ли си Гризин Фарл?

— Не, милорд. От много дни.

Силхас въздъхна и махна към картата.

— Ще срещнем Легиона в долината Тарнс. Тя е плитка и просторна, старото речно корито е широко и не много каменисто. Има дефилета на изток от нея, останки от изгоряла гора на запад. Кажи ми, мислиш ли, че лорд Урусандер ще ни благодари?

— Има репутацията на самоуверен, милорд. — Келарас се поколеба, после добави: — Долината му е позната, тъй като там за първи път събра Легиона, преди да тръгне на юг, за да пресрещне форулканите.