Гаснещ зрак [bg]

— Интересна възможност — призна той след малко.

— Нещо в самата ни природа ни е поставило между светове — продължи тя. — Чудя се… дали това изобщо е Тъмнината?

— Трябва да е. Терондай си има аспект.

— Аспект?

— Магията идва в много оттенъци — отвърна той. — Терондай е врата, портал. Не може да ни отнесе никъде другаде, освен в ядрото на силата си, а тази сила е Тъмнина.

— Тогава… къде е тя?

— Представи си свят буквално без граници, капитане.

— Не виждам голяма стойност в един портал, който оставя хората изгубени, неспособни да се ориентират. — Тя махна с ръка. — Къде е нейната скъпа Зала на Нощта?

— На нашия свят — каза Реш — може да има само една порта, една възможност. Но ако съществуват безброй светове? Ако Терондай води до безброй други портали, всеки прикрепен към неговия собствен свят?

— Тогава наистина сме изгубени, магьоснико.

— Но Майка Тъма?

Тя се намръщи.

— Това ли е изворът на нейната сила? Така ли Драконъс я превърна в богиня?

— Не знам. Вероятно.

— Научи ли каквото ти трябваше, Реш? Можем ли сега да се опитаме да се върнем в нашия свят? Стига изобщо да е възможно. Ужасно съм притеснена от този.

Той я изгледа в сумрака.

— Всеки аспект на магията наистина ли е затворен от всички други? Дали това изобщо е логично? Ами ако самите тези аспекти са нещо като светове? Не би ли трябвало да има повече порти? Портали, които преминават между тях? От Тъмнина към Светлина, може би, или към Денъл дори? Ако е така, тогава кой е създал тези портали? Ами Драконъс, който имаше силата да сътвори такъв портал в самата Цитадела? Откъде е дошло това знание?

Тя поклати глава; знаеше, че той не очаква отговори от нея.

— Капитане — продължи Реш, — къде е портата за шейките?

— Какво?!

— Или може би тя все още не съществува? Може би на мен ще се падне да я създам. Или, всъщност, на двама ни.

— Аз? По-добре да беше взел Капло! Чужда ми е такава магия!

— Изобщо не сме приключили тук — каза Реш. — Направихме само първата стъпка от пътуването си. На нас се пада, Финара Стоун, да намерим портата на нашия аспект.

— Нашият аспект? Ние нямаме аспект!

— Вярвам, че имаме. Нито една от двете крайности не ни подхожда, само онази, която е между двете. — Той сви рамене. — Името е Сянка… като тена на кожата ни, нали?

— И ти вярваш, че ще намерим нашата порта от тук? От Тъмнината?

Той сви рамене.

— Или от Светлината. Има ли значение кое? И двете селения имат краища. Гранични земи. Места на преход. Трябва просто да намерим такова място и да го обявим за наше.

— А как ще създадеш тази порта?

— Нямам представа.

— Не се връщаме в Цитаделата, така ли?

— Да, капитане. Не се връщаме.

— Лагерните ни вещи и храната ни са на конете — етер ли ще ме накараш да ям?

Той я погледна някак странно. И отвърна: