Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Гласът й загуби приятните си нотки.
— Сложи я.
Ричард не беше в състояние да задава въпроси. Започна да вярва, че би направил всичко, само и само да избегне докосването на Агиел. Закопча яката около врата си. Дена взе верижката. На края й имаше метална примка, която тя плъзна върху подпората на облегалката на дървения стол.
— Магията ще те накаже, задето вървиш против желанията ми. Когато поставя тази верига някъде, желанието ми е тя да остане, където съм я сложила, докато не я махна оттам. Искам да разбереш, че си безсилен да я отместиш сам. — Тя посочи към отворената врата. — Следващия един час искам да положиш всички усилия да стигнеш до тази врата. — Тя докосна Агиел отстрани на врата му докато той падна на колене, крещейки от болка, молейки я да спре. Тя го махна и му каза да започва, след което скръсти ръце и се облегна на стената.
Първото, което се опита да направи Ричард, беше просто да тръгне към вратата. Болката парализира краката му, преди той да успее да натисне дори леко веригата, и спря само след като се върна на мястото си до стола.
Протегна се към примката. Болката на магията прониза ръцете му, докато той затрепери от напрежението да я достигне. По лицето му потече пот. Опита се да се върне обратно до стола и после да се обърне, но още преди пръстите му да са докоснали веригата, болката отново го повали на земята. Ричард й се противопостави и се опита да достигне стола, но нямаше как да го направи, без да я отмине, от напрежение се строполи на пода и заповръща кръв. Щом това свърши, се повдигна на една ръка, по лицето му се стичаха сълзи, затрепери и се хвана за корема с другата си ръка. С крайчеца на окото си видя Дена, която отпусна ръце и се изправи. Той отново поднови усилията си.
Онова, което правеше, просто нямаше да доведе до никакъв резултат. Трябваше да измисли нещо друго. Извади меча, за да се опита да вдигне веригата с него. За един съвсем кратък миг, след като положи огромни усилия, успя да я докосне с острието. Болката го накара да хвърли меча. Успя да я уталожи едва когато го прибра в ножницата.
Хрумна му нещо. Легна на пода и внезапно ритна стола под веригата, преди болката да го парализирала. Столът подскочи по пода, удари масата и се преобърна. Веригата се измъкна от подпората.
Победата му продължи само миг. Свалена от стола, тя предизвика още по-силна болка. Той се загърчи по пода, като едва си поемаше въздух. Напрегна всичките си сили и се затътри по каменния под. С всеки следващ инч болката се усилваше, докато накрая го заслепи напълно. Чувстваше се така, сякаш очите щяха да експлодират в главата му. Беше успял да се придвижи само две стъпки напред. Не знаеше какво да направи; болката не му даваше да помръдне, пречеше му да мисли.
— Моля ви, Господарке Дена — прошепна той, напрегнал всичките си сили, — помогнете ми. Моля ви, помогнете ми.
Осъзна, че плаче, но това не го интересуваше. Единственото, което искаше, беше веригата да се закачи обратно върху стола, за да спре болката.
Чу стъпките й да се приближават. Тя се наведе и вдигна стола, сложи го на мястото му и метна отгоре примката. Болката утихна, но той не можеше да спре да плаче, да се гърчи по гръб на пода.
Тя застана над него с ръце на хълбоците.
— Само петнайсет минути, но тъй като дойдох да ти помогна, часът започва да се брои от сега. Следващия път, когато ме повикаш на помощ, часовете вече ще са два. — Тя се наведе и притисна Агиел до корема му, при което болката отново избухна в тялото му. — Разбра ли?
— Да, Господарке Дена — проплака той.
Тя се приближи и застана над него, докато той си почиваше на колене и ръце.
— Мислиш ли, че вече си разбрал? Разбираш ли какво ще ти се случи, ако се опиташ да избягаш?
— Да, Господарке Дена. — Наистина разбираше. Нямаше начин да избяга, никога. Безнадеждността го впримчи, чувстваше, че тя ще го унищожи напълно. Искаше да умре. Помисли за ножа на колана си.
— Стани — сякаш прочела мислите му, тя каза тихо: — Ако си решил да сложиш край на службата си като мое кученце, размисли отново. Магията няма да ти позволи, също както пречи да отместиш веригата от там, където съм я оставила. — Ричард примигна вдървено срещу нея. — Няма начин да избягаш от мен, дори и чрез смъртта. Ще бъдеш мой дотогава, докато реша да те оставя да живееш.
— Няма да е задълго, Господарке Дена. Мрачният Рал ще ме убие.
— Може би. Но дори и така да е, това ще стане само след като му кажеш каквото иска да знае. Това, което искам от теб, е да отговориш на въпросите му, а ти ще го направиш без капка колебание — кафявите й очи бяха твърди като стомана. — Може да не ми вярваш точно в този момент, но нямаш никаква представа колко съм добра в обучението на хора. Досега не съм се проваляла нито веднъж в прекършването на нечий дух. Ти може да си мислиш, че ще си първият, но съвсем скоро ще ме молиш за това да ми доставиш удоволствие.