Господарят на хаоса

Тук Ранд изпръхтя — тревожели ли се да не би да го изплашат! — но Мелайне започна да настоява, че след като повечето жени в пратеничеството имат такива сериозни причини да са настроени против Ранд, то тогава на това пратеничество като цяло човек не може да се довери и тор за огъня да му донесе. Мин го изгледа съжалително и продължи. В Арад Доман имало толкова Заклети в Дракона, колкото и в Тарабон, там също се вихрела гражданска война, но Демира Ериф, от Кафявата Аджа, всъщност говорела само за две неща: за срещата им с Ранд и за мълвата, че е бил основал някаква школа в Кайриен; човек, основал школа, не можеше да е лош в очите на Демира. Берениша Морсад, Жълта сестра от Шиенар, бе чула от шиенарците в Салидар, че Ранд бил посрещнат във Фал Дара от великия лорд-капитан Агелмар Джагад, чест, която за нея имаше голяма тежест; лорд Агелмар трудно би приел един грубиян, глупак или измамник. Този аргумент беше достатъчно тежък и за Масури Сокава — тя пък беше Кафява, от Арафел. Най-накрая дойде ред и на Валинде Натенос, която според Мин проявявала нетърпение, неприсъщо за Бялата Аджа, да накарат Ранд да прогони Самаил от Иллиан; само едно обещание за това, обещание да се опита дори, и според Мин Валинде щяла да му се закълне във вярност. Мелайне не повярва в това — тя не била срещала чак толкова благоразумна Айез Седай, отношение, което се стори на Ранд твърде изненадващо, като се имаше предвид, че тя самата най-вероятно щеше да му се изсмее в лицето, ако я помолеше за подобна клетва. Мин обаче твърдеше, че било точно така, каквото и да възразяваше айилката.