Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тя вдигна подноса, закрачи свирепо през стаята и грубо го тръшна върху инкрустираната със слонова кост масичка.
— Това е Мин, Сюлин — каза Ранд. — Тя ми е приятелка. Тя не разбира от айилски нрави и ще бъде крайно неуместно, ако нещо й се случи. — Току-що му бе хрумнало, че Девите могат да погледнат по свой начин на това, че бе отпратил Авиенда и веднага след като беше заминала, бе гушнал друга жена. По свой начин и да решат по своя начин да се справят с положението. — Всъщност ако тя пострада, ще го смятам, че е насочено срещу мен.
— Че защо трябва някоя друга освен Авиенда да иска да навреди на тази жена? — отвърна мрачно Сюлин. — Тя твърде много се увлече по теб вместо да те учи на това, което трябва да знаеш. — След което добави с ръмжене: — Милорд Дракон. — Според него ръмженето трябваше да мине за мърморене. И излезе и тръшна вратата.
Мин изви глава и го погледна.
— Никога не съм виждала толкова свирепа жена. Ранд, сигурна съм, че щеше да те наръга, ако имаше нож.
— Да ме срита може би — изкиска се той, — но да ме наръга — никога. Тя ме смята за отдавна изгубеното си братче. — Объркване замъгли очите на Мин и той видя в тях стотици напиращи въпроси. — О, тази история е дълга. Ще ти разкажа друг път. — Отчасти. Никой никога не биваше да разбере какво му се бе наложило да изтърпи от Инайла, Сомара и още няколкото като тях. Е, Девите вече го знаеха, но никой друг.
Мелайне влезе съвсем по айилски, ще рече — бързо и без да чука. Той така и не можеше да разбере какво би могло да спре айилците да влизат така при него. Вождове, Мъдри и Деви влизаха при него когато е по долни дрехи, в леглото си или дори докато се къпе. Сега слънцекосата Мъдра седна на килима пред него сред дрънчене на гривни и грижливо оправи полите си. Зелените й очи изгледаха Мин безизразно.
Този път Мин не направи усилие да стане. Всъщност по начина, по който се бе изтегнала върху него, с глава, опряна на гърдите му, и дишайки едва-едва, той не беше сигурен дали не заспива. В края на краищата му беше казала, че е пристигнала в Кемлин през нощта. Той внезапно осъзна, че ръката му е обгърнала кръста й, и решително я отдръпна на облегалката. Мин въздъхна почти със съжаление и се притисна още по-плътно до него. Явно заспиваше.
— Вести ти нося — каза Мелайне, — а не знам коя е най-важната. Егвийн напусна шатрите. Отива в едно място на име Салидар, където има Айез Седай. Тия Айез Седай, които може да те подкрепят. По нейна молба не ти го казахме преди, но сега ще ти река, че те са вироглави, недисциплинирани, свадливи и крайно самовлюбени. — Към края на този речитатив гласът й се беше поразгорещил и брадичката й се вирна.
Значи някоя от сънебродниците в Кайриен бе говорила с Мелайне в сънищата й. Това май беше всичко, което Ранд знаеше за дарбите на сънебродниците, и макар да изглеждаха полезни, те много рядко му ги предоставяха на разположение. По-различното този път беше всичко това за „вироглавите“ и прочие. Повечето айилци се държаха така, сякаш очакваха всеки момент Айез Седай да ги ударят, вярваха, че си го заслужават, и смятаха да понесат такъв удар, без да трепнат. Дори Мъдрите говореха за Айез Седай с почтителност, доколкото изобщо си го позволяваха. Явно някои неща се бяха променили.
— Знам. — Ако Мелайне смяташе да му поясни защо, щеше да го направи и без да я пита. Ако не, питането нямаше да му донесе отговор. — За Егвийн и Салидар също знам. В момента тук в Кемлин има девет от Салидар. Мин е дошла с тях. — Мин се размърда на гърдите му и измърмори нещо. Луз Терин отново взе да сумти, но толкова тихо, че Ранд не го разбра. От близостта на Мин му беше така… хубаво. Тя сигурно щеше да подскочи до тавана от обида, ако го разбереше. Но пък ако се съдеше по заканата й да го накара да си плати, можеше и да се разсмее. Сигурно. Понякога беше направо непредсказуема.
Мелайне не показа никаква изненада от знанията му, шала си дори не намести. Откакто се бе омъжила за Баел, като че ли се беше… „кротнала“ май не беше най-подходящата дума; кротостта и Мелайне хич не се връзваха… но някак по-рядко се заяждаше.
— Това беше втората ми вест. Трябва да бъдеш нащрек с тях, Ранд ал-Тор, и да ги държиш изкъсо. Иначе няма да те уважават. — Определено си беше промяна.
— Две дъщери ще имаш — измърмори Мин. — Близначки. Като две капки вода.
Мелайне се ококори и едва не подскочи.
— Но как можеш да… — почна тя недоверчиво: — Та аз самата чак до тази заран не знаех дали нося дете. Как успя да го разбереш?
Мин се изправи и го изгледа с онзи поглед, който му беше твърде познат. Защо ли смяташе, че вината е негова? Тя си имаше недостатъци, макар и дребни. Заоправя палтото си и замята поглед накъде ли не, само не към Мелайне, и когато отново го погледна, погледът й беше почти като одевешния. Той я беше напъхал в това; той трябваше и да я измъкне.