Господарят на хаоса

Поляната бе станала по-кафява, отколкото я помнеше, с повече сух листак, пращящ под ботушите му, и още по-малко — по дърветата. Някои от боровете бяха съвсем прежълтели, а много кожолисти стърчаха мъртви, сухи и оголени. Но ако поляната се беше променила, то фермата се бе изменила до неузнаваемост.

Къщата бе с нов сламен покрив, а оборът явно беше съвсем подновен — беше много по-просторен отпреди и изобщо не беше килнат на една страна. Дворът до него беше пълен с коне, а съседният — с крави, кошарите бяха изместени по-настрани. Козите също си имаха двор, а спретнати редици курници приютяваха кокошките. Гората беше изсечена и изтласкана назад. Десетина дълги бели шатри образуваха права редица оттатък обора, а наблизо се изправяха темелите на две постройки, много по-големи от къщата, и там група жени седяха на открито, шиеха и наглеждаха ято дечица, които търкаляха обръчи, подхвърляха си топки и си играеха с кукличките си. Най-голямата промяна бе в самите ученици — почти всички бяха облечени в силно вталени черни палта с високи яки и малцина от тях се потяха. Трябваше да са над сто, на различна възраст. Ранд изобщо си нямаше представа, че екипите на Таим за набиране се справят толкова добре. Въздухът бе изпълнен с усещането за сайдин. Част от мъжете се упражняваха: подпалваха дънери, разбиваха камъни или се оплитаха един-друг с въжета от Въздух. Други преливаха, за да пренесат вода, хванали ведрата с Въздух, или за да избутат коли, пълни с тор, от обора, или да струпат дърва за огрев. Не всички преливаха. Енре Хаслин държеше под око редица голи до кръста мъже, упражняващи се с учебни мечове. Само с един кичур бяла коса на темето и с топчест червен нос, Хаслин се потеше повече от учениците си и несъмнено копнееше за виното си, но ги следеше и ги поправяше също толкова рязко, колкото докато беше служил като майстор на меча в гвардията на кралицата. Серик, сивокосият еднорък Гошиен от септата Червена вода, надзираваше строго две редици гологърди мъже. Едната редица риташе чак до височината на главите си — извръщане и ритник във въздуха, ново извръщане и ритник с другия крак; другата биеше с ръце във въздуха с бясна скорост. Като цяло гледката беше съвсем различна от жалката шепа школници, която Ранд бе видял последния път.