Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Е, едно поне ще те попитам, Мин. Можеш ли да си сигурна, че тези Айез Седай от видението ти не са същите Айез Седай, с които си дошла?
— Не — отвърна тя искрено. Това пък бе едно от нещата, които той харесваше у нея — никога не се опитваше да се измъкне.
„Трябва да внимавам — напрегнато зашепна Луз Терин. — Дори тези полунеуки момиченца може да са опасни, събрани девет наведнъж. Трябва да…“
„Аз трябва да“ — помисли си решително Ранд. Миг на объркване от страна на Луз Терин и той пак се спотаи в сенчестото си леговище в главата му. Напоследък винаги го правеше, щом Ранд му заговореше. Единственият проблем бе в това, че Луз Терин като че ли вече виждаше и чуваше повече, и възнамеряваше да реагира. Друг инцидент с негов опит да сграбчи сайдин не бе имало, но Ранд вече внимаваше. Мъжът искаше да овладее ума и тялото му, смяташе, че са негови, и ако успееше да се наложи само веднъж, Ранд не беше сигурен, че няма да се получи точно така — Луз Терин Теламон да закрачи по света и да заговори, докато Ранд остане само един глас в главата му.
— Ранд — каза Мин обезпокоена, — не ме гледай така. Аз съм на твоя страна, ако се стигне до страни. Би могло, макар и мъничко. Те си мислят, че ще им кажа какво си ми казал. Няма да го направя, Ранд. Те искат да разберат как да се държат с теб, какво да очакват, но няма да им кажа и една дума, която не си поискал да им предам, и ако ме помолиш да излъжа, ще го направя. За виденията ми те не знаят нищо. Те са за теб, Ранд. Знаеш, че мога да разчета всеки, който поискаш, в това число Мерана и останалите.
Той с усилие прикри озъбването си и се постара да придаде кротост на гласа си.
— Успокой се, Мин. Знам, че си на моя страна. — Това си беше самата истина. Да подозира Мин бе все едно да подозира самия себе си. С Луз Терин засега се беше справил; време беше да се оправи и с тази Мерана и нейното пратеничество. — Кажи им, че могат да идват по три наведнъж. — Това го бе посъветвал Луз Терин в Кайриен: не повече от три наведнъж. Мъжът, изглежда, вярваше, че може да се справи с три Айез Седай. Като че ли дори изпитваше презрение към тези, които днес се кичеха с тази титла. Но онова, което в Кайриен представляваше ограничение, тук щеше да е по-различно. Мерана бе наредила на Мин да го успокои преди дори една Айез Седай да се приближи до него. Да видим как щеше да преглътне поканата за три едновременно, как щеше да се чуди какво ли може да означава това. — Инак никоя от тях няма да влиза във Вътрешния град без мое позволение. И няма да се опитват да преливат край мен. Това им кажи, Мин. В мига, в който се опитат да хванат Извора, ще го разбера и никак няма да съм доволен. Кажи им го.
— Те също няма да са никак доволни, овчарю — отвърна му тя сухо. — Но ще им го кажа.
Трясък и Ранд рязко извърна глава.
Сюлин стоеше на прага с червено-бялата си дреха и с толкова изчервено лице, че светлият белег на бузата й изпъкваше още по-силно. Бялата й коса беше израсла, откакто бе навлякла ливреята, но все още беше по-къса, отколкото на другите слугини. Госпожа Харфор се бе разпоредила да си я прибере на къдрава шапчица. Това Сюлин го мразеше. В краката й лежеше поднос с позлатени ръбове, с чаши в сребърен обков, килнати настрани. Каната с вино се изтъркули още веднъж, но погледът му я улови и тя като по чудо застана права, въпреки че пуншът по подноса и килима като че ли беше не по-малко от останалото в каната.
Мин понечи да се дръпне от него и да стане, но той я хвана здраво през кръста и я дръпна обратно в скута си. Крайно време беше да им набие в главите, че е приключил с Авиенда, а Мин едва ли щеше да има нещо против да му помогне. Всъщност след миг съпротива тя сама се облегна на него и склони глава на гърдите му.
— Сюлин — каза Ранд, — добрият слуга не хвърля така подноси. Сега го вдигни и го направи както трябва. — Тя го изгледа много мрачно и едва не се загърчи от гняв.
Начинът, който бе успял да измисли да й позволи да посрещне своя тох и в същото време да облекчи поне отчасти задължението си към нея, се беше оказал почти блестящ. Сега Сюлин се грижеше за покоите му и носеше и поднасяше само за него. Мразеше го естествено, особено че я вижда да го прави всеки ден, но поне не кършеше повече гръб да търка подове из целия палат или да мъкне безкрайна върволица от тежки ведра с вода за пране. Подозираше, че би предпочела всички айилци отсам Драконовата стена да видят срама й, вместо да я гледа той, но той пък бе облекчил значително труда й, като донякъде бе облекчил и собствената си съвест, и след като задължението да му служи по този начин я караше да мисли, че донякъде посреща тоха си, толкова по-добре. А и поне докато оправяше чаршафите в спалнята му, Сюлин си носеше своя кадин-сор и копията си, а не беше в ливрея.