Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Всичко е наред, Мин — каза той. — Тя е Мъдра и допускам, че знае неща, от които косата ти може да се накъдри. — Само дето тя вече си беше къдрава. Как го постигаха това жените впрочем? — Сигурен съм, че ще обещае да запази тайната ти и можеш спокойно да се довериш на обещанието й. — Мелайне почти оплете език, докато обещаваше.
Все едно, Ранд бе възнаграден с още един поглед преди Мин да приседне до Мелайне. Укорителен, като че ли. Но как очакваше той да я измъкне? Мелайне нямаше да го забрави и да я помолеше, но обещанието си щеше да спази, а с него — и тайната. Достатъчно негови тайни беше опазила.
При цялата си неохота, след като започна, Мин даде много по-пълно обяснение от всичко, което някога бе обяснявала на самия него, навярно с помощта на непрестанните въпроси на другата жена и на видимата промяна в отношението на Мелайне. Сякаш Мелайне бе започнала да чувства, че дарбата на Мин я прави някак равна на нея, а не някаква си влагоземка.
— Невероятно — най-сетне отрони Мелайне. — Като тълкуването на сънища, без да сънуваш. Близначки, казваш? И момичета? Баел ще бъде страшно доволен. Доринда му е родила трима сина, но и двете знаем, че иска дъщеричка. — Мин примигна и силно тръсна глава. Естествено — нямаше откъде да знае за сестрожените.
Оттук двете бързо минаха на въпроса за раждането. Никоя от тях не беше раждала, но бяха помагали в акуширане.
Ранд се окашля шумно. Не че всичките подробности го притесняваха. Той пък бе помагал на овци да се агнят, на кобили да се жребят и на крави да се отелват. Това, което го подразни, беше, че двете си седяха ей така, опрели глави, и си бърбореха, сякаш той беше престанал да съществува. Никоя от двете не вдигна очи, докато той не се окашля отново, този път толкова силно, че се уплаши да не се задави.
Мелайне се наведе към Мин и заговори с шепот, който можеше да се чуе и от съседната стая:
— Мъжете винаги припадат.
— И винаги в най-неподходящия момент — съгласи се със същия тон Мин.
Какво ли щяха да си помислят, ако можеха да го видят в конюшнята на бащата на Мат, потънал до раменете в кръв и родилна течност, с три счупени ребра, след като кобилата го бе изритала уплашена, че няма да може да се ожреби? А беше излязло чудесно жребче и кобилата повече изобщо не го ритна.
— Преди да припадна — каза той кисело и седна до тях на килима, — може би някоя от вас ще благоволи да ми каже нещо повече за тези Айез Седай? — Щеше да е станал от трона и да е седнал на пода още преди малко, ако не беше пълен скутът му. При айилците само вождовете имаха столове и столът на един вожд се използваше само при произнасянето на присъди или при приемане поражението на противник.
Двете жени не казаха нищо, но го изгледаха гузно и смениха темата. Мин неотстъпчиво държеше на мнението си, че Айез Седай нямали намерение да му навредят и можели да му предложат помощ, при това да му я поднесат по приемлив за него начин, с цялата подобаваща публична почит, а насаме тя щяла да донася на Ранд всеки шепот, който дочуела.
— Не съм предателка, нали разбираш, Мелайне. Запознах се с Ранд много преди да опозная която и да било Айез Седай освен Моарейн и честно казано, той получи обета ми за вярност много преди тя да загине.
Мелайне не смяташе Мин за предателка, дори напротив. Възгледите на Мъдрите за шпионството леко се отличаваха от общото айилско мнение. Но възрази, че с много малки изключения на Айез Седай не можело да се вярва повече, отколкото на Шайдо, което означаваше, че изобщо не бива да им се вярва, докато не бъдат взети в плен и направени гай-шайн. Не че препоръчваше точно Айез Седай да бъдат поставени в плен в „Короната на розите“, но почти.
— Как би могъл да им се довериш, Ранд ал-Тор? Според мен те нямат капка чест, освен Егвийн ал-Вийр, а тя… — Мелайне понамести шала си. — Когато една Айез Седай ми покаже, че има толкова чест, колкото Егвийн, ще й повярвам, но не и преди това.
От своя страна, Ранд повече слушаше, отколкото говореше, и докато каза едва десетина думи, научи доста. Отвръщайки на аргументите на Мелайне, Мин описа пратеничеството име по име, изброявайки какво всяка от жените бе казала в подкрепа на Ранд и признавайки всъщност, че не всичко е чак толкова розово. Мерана Амбри и Кайрен Станг, Синя, били от Андор и при всичката липса на вярност към друга власт освен към Бялата кула се тревожели, че Ранд е отседнал в Кемлин и навярно е убил Мургейз. Рафела Циндал, също Синя Аджа, колкото и да била доволна от промените, въведени от Ранд в Тийр, където преливането доскоро беше било под възбрана и всяко момиче, за което се разбереше, че може да се научи, биваше прогонвано от страната, почти не говорела за него, но гибелта на Мургейз също я тревожела. Сеонид Трайган, Зелена, се умисляла при всеки слух от родния й Кайриен и не споделяла мнението си, а Фелдрин Харела, втората Зелена сестра, понякога сравнявала безчинствата на Заклетите в Дракона в Алтара и Муранди с деянията им в Тарабон, но изобщо не споменавала факта, че гражданската война е разкъсала родната й страна много преди първият тамошен мъж да се закълне в Дракона. Но колкото и да я притискаше Мелайне, Мин настояваше, че всяка една от тези Айез Седай признавала, че Ранд е Преродения Дракон, и че били разпитвали много внимателно през цялото им пътуване от Салидар как изглеждал и как би било най-добре да се обърнат към него, без да го оскърбят или изплашат.