Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
„Не, да те изгори дано! — помисли си Ранд. — Няма да го направиш! Ти си само един проклет глас!“ Луз Терин изхлипа глухо и отново се спотаи.
Ранд бавно си пое дъх. Таим го гледаше с присъщата си полуусмивка.
— И на Церене ли ги учиш?
— На малкото, което знам. Това е едно от първите неща. Преди още да са се научили как да не се потят до смърт при това ужасно време. Едно оръжие не е много полезно, ако се наложи да го оставиш още при първата рана. Впрочем, един ми се самоуби като привлече твърде много, а трима други се изгориха, но досега никой не е загинал от меч. — В думата „меч“ успя да вложи голяма доза презрение.
— Разбирам — отвърна кратко Ранд. Един мъртъв и трима изгорени. Дали Айез Седай губеха толкова много в Кулата? Но пък при тях се напредваше бавно. — Каква е тази Черна кула, за която говореше този? Много лошо ми звучи това, Таим. — Луз Терин отново замънка и застена, само дето думи не се долавяха.
Мъжът с ястребовия нос сви рамене и изгледа фермата и учениците с гордостта на стопанин.
— Школниците го използват това име. Не можеш да продължиш да го наричаш само „фермата“. Не го приемат за подходящо; нещо повече им се иска. Черната кула, в противовес на Бялата кула. — Той килна глава и изгледа Ранд косо. — Но мога да го спра, ако държиш. Много е лесно да заличиш някоя дума от устите на хората.
Ранд се поколеба. Лесно бе да се заличи от устите на хората, но от умовете им — едва ли. Все някак трябваше да се нарече. За това не беше си помислял. Всъщност защо не „Черната кула“? Макар че като погледнеше фермата и оградата — по-голяма отпреди, но все пак дървена — това име наистина си беше смешно.
— Нека си остане. — Сигурно и Бялата кула бе започнала съществуването си също толкова скромно. Не че за Черната кула щеше да остане време да се разрасне до нещо, което да може да си съперничи с Бялата. Тази мисъл заличи усмивката му и той погледна тъжно към децата. И той си играеше досущ като тях, преструвайки се, че има шанс да съгради нещо, което би могло да оцелее за дълго. — Събери школниците, Таим. Имам да им кажа няколко неща.
На идване беше очаквал да се съберат около него и после, ако види, че са много, може би да им говори от паянтовата кола, която, изглежда, вече я нямаше. Таим обаче бе приготвил платформа за произнасяне на обръщения — масивен блок от черен мрамор, така фино издялан и излъскан, че светеше като огледало под лъчите на слънцето, с две стъпала, изсечени на задната му страна. Беше поставен на равното място зад къщата и земята около него бе гола, подравнена и здраво утъпкана. Жените и децата се струпаха от едната страна да слушат.
От каменния блок можеше да види доказателствата за това колко се е разраснало набирането на обучаващи се. Джаар Наришма, когото Таим му бе изтъкнал, младежът с искрата, имаше тъмни очи, големи почти като на момиче, бледо, изпълнено със самоувереност лице и коса на две дълги плитки със сребърни звънчета на краищата. Таим му беше казал, че идва от Арафел. Ранд видя и бръснатата глава на един шиенарец и два прозрачни воала, носени често както от мъжете, така и от жените в Тарабон. Мяркаха се скосени салдейски очи и нисички мъже от Кайриен. Един мъж на преклонна възраст си беше пуснал брада и я бе намазал с помада в подражание на някой тайренски лорд, какъвто със сигурност не беше. Още двама-трима носеха бради, оголващи горните им устни. Можеше само да се надява, че не е възбудил интереса на Самаил, набирайки и в Иллиан. Очаквал бе да види предимно младежи, но гладките лица като на Ибин и Федвин се уравновесяваха от немалко оплешивели или побелели глави. Всъщност, като си помислеше, в това нямаше нищо загадъчно — никаква причина нямаше да не се намерят толкова дядовци, колкото и момчета, способни да се научат.
Не умееше много да държи речи, но беше мислил дълго и усилно какво трябва да им каже. За началото не беше помислял, но с малко късмет това щеше да приключи бързо.
— Всички вие сигурно сте чували приказки, че Кулата… Бялата кула… се е разцепила. Е, знайте, че е истина. Има едни разбунтували се Айез Седай, които, изглежда, могат да решат да ми окажат подкрепа и са проводили пратеничество. Девет са, в момента са отседнали в Кемлин и чакат благоразположението ми. Така че когато чуете за Айез Седай в Кемлин, не вярвайте на никакви слухове. Знаете защо са тук и можете да се изсмеете в лицето на онзи, който ви пусне слуха.
Реакция не последва. Само стояха безмълвни и се взираха в него, почти без да мигат. Таим го гледаше иронично. Много иронично. Ранд опипа по-голямата торбичка в джоба си и продължи с онова, което бе обмислил.