Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Трябва ви име. На Древния език Айез Седай е означавало „Слуги на всички“ или нещо много сходно. Древният език не се превежда лесно. — Той самият знаеше само няколко думи от Ашмодеан, още пет-шест други от Моарейн и няколко, изтървани от Луз Терин. Башийр обаче му бе осигурил каквото му е нужно. — Друга дума в Древния език е аша’ман. Означава ратник или ратници. Или „защитник“, а може би още едно-две неща — вече ви казах, че Древният език е много гъвкав. „Ратник“ обаче ми се струва най-добре. Но не просто защитник или ратник. Не можеш да наречеш мъж, който защитава несправедлива кауза, аша’ман, и никога — мъж, който върши злина. Един аша’ман е мъж, който е защитавал истината, правдата и доброто за всички. Ратник, който не би се огънал дори когато не му е останала никаква надежда. — Светлината му бе свидетел, надеждата щеше да свърши когато дойдеше Тармон Гай-дон, ако не и по-рано. — Дошли сте тук, за да станете точно това. Когато завършите обучението си, ще бъдете Аша’ман.
Мъжете се размърдаха и замърмориха, но бързо млъкнаха и го загледаха напрегнато — чакаха да чуят следващите му думи. Той извади платнената торбичка от джоба на палтото си и тя леко издрънча.
— Айез Седай започват като новачки, после стават Посветени и най-накрая — пълноправни Айез Седай. Вие също ще имате степени, но не като техните. При нас няма да има изгонвания и отпращания. — Отпращания? Светлина, та той бе готов да стори всичко освен да ги върже за ръцете и краката, само и само да спре всеки, който би поискал да си иде, щом може да прелива. — Когато един мъж току-що е дошъл в Черната кула… — никак не му харесваше това име — …ще бъде наречен воин, защото тъкмо в това се превръща той, когато се присъедини към нас, в това се превръщате всички, във воини, готови да се сражават със Сянката, и не само със Сянката, а с всеки, който се противопоставя на правдата и потиска слабия. Когато един воин достигне определена степен на умения, той ще бъде назован „Вречен“ и ще носи ето това. — От торбата той извади една от сребърните значки, които му бе изработил майсторът: малък сребърен меч с леко извито острие. — Таим.
Таим пристъпи вдървено към черния блок и Ранд се наведе да забоде сребърния меч на високата яка на палтото му. Знакът сякаш засия още по-ярко върху катраненочерната вълнена тъкан. Лицето на Таим не беше по-изразително от камъка, под ботушите на Ранд. Ранд му подаде торбичката и му прошепна:
— Раздай ги на тези, за които смяташ, че са готови. Само гледай да си сигурен.
И се изправи. Надяваше се значките да стигнат. Наистина не беше очаквал да завари тук толкова много мъже.
— Вречените, които в достатъчна степен напреднат в уменията си, ще бъдат наричани Аша’ман и ще носят ето това. — Извади малката кадифена торбичка и показа съдържанието й. Върху фино изкованото на поле от пурпурен емайл злато заблещука слънчева светлина. Змиевидна фигура, досущ като на знамето на Дракона. Тя също се озова на яката на Таим, от другата страна, така че мечът и Драконът засияха от двете страни на шията му. — Предполагам, че аз съм първият Аша’ман — обърна се Ранд към школниците, — но Мазрим Таим е вторият. — В сравнение с лицето на Таим и камък би изглеждал мек. Какво му ставаше на този човек? — Надявам се, че всички вие ще станете Аша’ман един ден, но независимо дали ще станете, или не, помнете, че всички ние сме воини. Много битки ни предстоят, може би не точно такива, каквито очакваме, и накрая — Последната битка. Светлината дано благоволи да е последната. Ако Светлината ни огрява, ще победим. Ще победим, защото трябва да победим.
Трябваше все пак да има някакви възгласи, когато свърши. Не се смяташе чак за такъв оратор, че да ги накара да заподскачат и завикат, но тези мъже знаеха защо са тук. След като бе казал, че ще победят, поне трябваше да последва нещо, колкото и нищожно да е. Нищо. Пълно мълчание.
Ранд скочи от каменния блок и Таим подвикна троснато:
— Разпръсни се по уроци и задачи. — Школниците — воините — се пръснаха мълчаливо. Таим махна с ръка към каменната къща. Беше притиснал торбичката със значките така силно до гърдите си, че щеше да е цяло чудо, ако не го прободат през плата. — Ще има ли милорд Дракона малко време за чаша вино?
Ранд кимна; смяташе да свърши всичко тук преди да се върне в двореца.
Предната стая изглеждаше точно така, както можеше да се очаква. Голият под бе изрядно пометен, а столовете — най-различни — бяха подредени пред тухлената камина, толкова чиста, че изглеждаше невъзможно в нея някога да се е палил огън. Имаше и масичка, покрита с бяла покривка с извезани по ръбовете й цветенца. Сора Грейди влезе тихо и постави върху покривката дървен поднос със светлосиня кана с вино и две глинени чаши, покрити с бяла глеч. Ранд си помисли, че този път поне погледът й няма да го нарани, но укорът, стаен в очите й, го накара да се зарадва, когато тя излезе. Забеляза, че тя е потна. Таим хвърли торбичката върху подноса и на един дъх пресуши чашата си.