Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Това, което разбирам, е, че… — За момент тя замълча. — Добре. Аз съм ти приятелка и се радвам, че го знаеш, но не си въобразявай, че ще се предам. Ще те убедя, че не съм нито мъж, нито кон.
— Мин, казах ти, че…
— О, не, овчарю. Не е достатъчно. — Тя се изви в скута му по такъв начин, че го накара да се окашля смутено, и заби пръстче в гърдите му. — Искам да видя сълзи в очите ти, когато го казваш. Искам брадичката ти да се свежда и гласът ти да трепери. Не си мисли, че няма да те накарам да си платиш.
Ранд не можа да се сдържи да не се разсмее.
— Мин, наистина ми е толкова хубаво, че си тук. Ти все още виждаш в мен едно босоного селянче от Две реки с кални крака, нали?
Настроението й се смени мълниеносно.
— Виждам теб, Ранд — отвърна тя странно тихо. — Теб виждам. — Окашля се и седна прилично, с длани на коленете. Доколкото беше възможно да се седи прилично в скута му. — Май е по-добре да ти кажа защо дойдох. Явно вече знаеш за Салидар. Това непременно ще накара някои да вдигнат вежди, казвам ти. Това, което вероятно не знаеш, е, че не дойдох сама. Тук пристигна пратеничество от Салидар, при теб.
Луз Терин измърмори като далечен тътен. Всяко споменаване на Айез Седай го тревожеше след Аланна и обвързването, макар и не толкова, колкото когато се озовеше край Таим.
Въпреки сумтежа на Луз Терин Ранд почти се усмихна. Подозирал го беше още когато Мин му връчи писмото от Елейн. Потвърждението почти доказваше, че са изплашени, както му се струваше. И можеше ли да не са, след като бяха изпаднали в положение на бунтовнички, принудени да се крият край самата граница на властта на Белите плащове? Най-вероятно също така им се искаше да измислят как да се върнат в Бялата кула и как по-безболезнено да се проснат в нозете на Елайда, търсейки милостта й. Според онова, което той знаеше за Елайда, шансовете им бяха нищожни и те трябваше да го знаят по-добре и от него. Щом бяха пратили посланичество до Преродения Дракон, до мъж, можещ да прелива, значи почти бяха готови да приемат закрилата му. Това не беше като с Елайда, която явно си въобразяваше, че може да го купи и да го постави в плетена от върбови клони клетка като пойна птичка. Мъглявите обещания на Егвийн за Айез Седай, които го подкрепяли, май щяха да се сбъднат.
— Коя е дошла с теб? — попита той. — Може би я познавам. — Всъщност не можеше да твърди, че истински познава някоя Айез Седай с изключение на Моарейн, която беше мъртва, но беше срещал няколко. Ако пратеничката се окажеше една от тях, това можеше да позатрудни нещата.
— Не е една, Ранд. Девет са. — Той се сепна и тя бързо продължи. — Замислено е като отдаване на почит, Ранд, три пъти повече, отколкото изпращат при крале и кралици. Мерана — тя ги води — е от Сивата Аджа. Ще дойде тук сама днес следобед и винаги при теб ще идва не повече от една, докато престанеш да се притесняваш. Взеха стаи в „Короната на розите“ в Новия град — направо го завзеха с всичките си Стражници и слуги. Мерана ме изпрати да те посетя първа, защото те познавам, за да огладя пътя. Не искат с нищо да ти навредят, Ранд. Сигурна съм.
— Видение ли, Мин, или твое лично мнение? — Изглеждаше доста непривично да води такъв сериозен разговор с жена, кацнала на коляното му, но това беше Мин в края на краищата. Това го правеше по-различно. Макар че му се налагаше непрекъснато да си го напомня.
— Лично мнение — призна тя неохотно. — Ранд, провиждах ги всяка поотделно, всеки ден, по целия дълъг път от Салидар. Ако се канят да ти навредят, все щях да видя нещо. — Тя се помръдна и го изгледа с тревога, която бързо се смени с твърда решителност. — Щом така и така съм почнала, да взема да ти кажа още нещо по този въпрос. В тронната зала видях една аура около теб. Айез Седай ще те уязвят. Във всеки случай жени, които могат да преливат. Беше много объркано и не съм сигурна дали се отнася точно за Айез Седай. Но може да се случи неведнъж. Мисля, че точно затова изглеждаше такава каша. — Той я изгледа мълчаливо и тя се усмихна. — Харесва ми това у теб, Ранд, Ти приемаш това, което мога да правя, и това, което не мога. Не ме питаш дали съм сигурна, или кога точно ще се случи. Никога не ме питаш за нещо повече от това, което знам.