Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Равновесие ли? — измърмори Ранд и вдигна вежди.
— Прочетох няколко книги на господин Фел — отвърна тя плахо. Никак не искаше някой да си помисли, че се прави на философ. Лейди Каралайн се усмихна. Смееше й се, представете си! А, хубавичко щеше да покаже на тази жена на какво се смее!
Изведнъж от храсталаците изскочи висок черен кон, яхнат от застарял мъж с високо подкастрена коса и остра брадичка. От тъмното му влажно лице гледаха две смайващо хубави сини очи — като светли лъскави сапфири. Не беше красавец, но очите смекчаваха впечатлението от прекалено дългия му нос. И той носеше арбалет в едната си ръка в кожена ръкавица, а в другата подмяташе метална стрела с широк връх.
— Това прелетя само на два пръста от лицето ми, Каралайн, и е с твоя герб! Само защото няма дивеч наоколо още не значи, че… — Чак сега той забеляза Ранд и Мин и зареденият му арбалет се сниши към тях. — Скитници ли са това, Каралайн, или си намерила съгледвачи от града? Никога не съм вярвал, че ал-Тор ще ни остави за дълго, без да ни притеснява.
Зад него се появиха още петима-шестима конници — мъже и жени. Всички бяха с арбалети. Още два пъти по толкова изникнаха от храстите от друга посока и спряха до Каралайн — дребни светлолики мъже и жени в тъмни дрехи с цветни ивици. И пак всички с арбалети. След тях се появиха слуги, задъхани от умора сред жегата — мъжете, които щяха да одерат и отнесат улучения дивеч. Мин преглътна и неволно запотупва с кърпата запотените си бузи доста по-енергично отпреди малко. Само един от тях ако разпознаеше Ранд преди той да го е разбрал…
— Тук няма съгледвачи, Дарлин — каза лейди Каралайн и извърна коня си към новодошлите тайренци. Върховният лорд Дарлин Сиснера! Оставаше само да се появи и лорд Торам Риатин. Мин чак се помоли наум дано това тавиренско дърпане на Шарката от Ранд да не е чак толкова силно. — Просто един мой братовчед и жена му — продължи Каралайн — са дошли от Андор да се видим. Позволете да ви представя Томас Траканд — от един по-малък клон на нашия Дом — и жена му Джайси. — Мин само дето не я изпепели с поглед: единствената Джайси, която познаваше, беше една съсухрена като слива мърла, вечно сърдита и кисела.
Погледът на Дарлин отново се плъзна по Ранд, отмести се за миг и към Мин. Той сниши арбалета си и кимна съвсем леко, като върховен лорд на Тийр на някой дребен благородник.
— Добре дошъл, лорд Томас. Само един смелчага би дръзнал да се присъедини към нас при тези обстоятелства. Ал-Тор всеки ден може да хвърли диваците срещу нас. — Лейди Каралайн го изгледа вбесена, но той се направи, че не го забелязва.
Забеляза обаче, че ответният поклон на Ранд не е по-дълбок от неговия; забеляза го и се намръщи. Една обаятелна мургава жена от свитата му измърмори сърдито нещо под нос — лицето й беше издължено и скулесто, привикнало да се гневи — и един набит мъж, който се въсеше и потеше в светлозелената си камизола с червени ивици, сръга коня си няколко стъпки напред, сякаш се канеше да стъпче Ранд.
— Колелото тъче така, както само пожелае — хладно промълви Ранд, сякаш не бе забелязал нищо. Самото високомерие, кацнало на върха на планината. — Малко неща стават тъй, както очакваме. — Аз например чух, че ваша милост е в Тийр, сред тресавищата на Хадънския мрак.
Много й се дощя на Мин да можеше да се осмели да проговори, да се осмели да му каже нещо утешително. Примири се само да го потупа по ръката. Небрежно. Като съпруга — ето ти една дума, която изведнъж й прозвуча чудесно — съпруга, потупала разсеяно съпруга си. Друга чудесна дума. Светлина, как трудно беше да си честен! Не беше честно да трябва да си честен.
— Върховният лорд Дарлин съвсем наскоро пристигна с кораб с неколцина от най-близките си приятели, Томас. — Гърленият тон на Каралайн изобщо не трепна, но конят й изведнъж затанцува на място, явно сръган с шпорите, и под прикритието на възвърнатото си спокойствие тя обърна гръб на Дарлин и стрелна предупредително Ранд с навъсен поглед. — Недей да притесняваш върховния лорд Дарлин, Томас.