20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Не, господине, и доколкото ми е известно, никой не го е виждал. Мога да ви отговоря на това с пълна увереност, защото мускетарите са с нас и господин дьо Камбон замества временно господин д’Артанян.
Двамата приятели се спогледаха.
— Виждате — каза Атос.
— Чудно — отговори Арамис.
— Сигурно им се е случило нещастие по пътя.
— Днес сме осми, довечера изтича определеният срок. Ако до довечера не получим известие, утре сутринта ще заминем.
Атос кимна утвърдително с глава, а след това се обърна и запита почти смутен, че изказва бащинската си загриженост пред скептика Арамис:
— А господин дьо Бражелон, млад човек на петнадесет години, аташиран към господин принца, има ли честта да ви е познат, господин херцог?
— Да, разбира се — отговори Шатийон, — тая сутрин пристигна при нас заедно с господин принца. Очарователен млад човек! Той е от вашите приятели, господин граф?
— Да, господине — отговори Атос леко развълнуван. — И толкова близък, че бих желал дори да го видя. Възможно ли е това?
— Напълно възможно, господине. Благоволете да ме придружите и аз ще ви заведа в главната квартира.
— Ехей — каза Арамис, — зад нас се чува голям шум, струва ми се!
— Наистина към нас идва кавалерийски отряд — рече Шатийон.
— Познавам господин коадютора по фрондьорската му шапка.
— А аз познавам господин дьо Бофор по белите му пера.
— Те се носят в галоп. Господин принцът е с тях. Ах, ето че той ги напуска.
— Бият сбор — извика Шатийон. — Чувате ли? Трябва да узнаем какво става.
Действително войниците тичаха към оръжията си, кавалеристите се качваха бързо на конете си, тръбите тръбяха, барабаните биеха. Господин дьо Бофор изтегли шпагата си.
От своя страна господин принцът даде сигнал за сбор и всички офицери от кралската армия, смесили се временно с парижките отряди, дотичаха при него.
— Господа — каза Шатийон, — очевидно е, че примирието е свършило. Предстои сражение. Върнете се в Шарантон, защото ей сега ще започна атака. Господин принцът ми дава вече сигнал.
Действително един знаменосец издигна три пъти знамето на господин принца.
— Довиждане, господине кавалере! — извика Шатийон. И препусна в галоп, за да се присъедини към своите. Атос и Арамис обърнаха конете си на другата страна и
отидоха да поздравят коадютора и господин дьо Бофор. Що се отнася до господин дьо Буйон, към края на съвещанието той получи такъв ужасен пристъп на подагра, че се видяха принудени да го занесат на носилка в Париж.
Затова пък господин херцог д’Елбьоф, заобиколен от четиримата си синове като от щаб, обикаляше редиците на парижката армия.
През това време между Шарантон и кралската армия се образува дълго празно пространство, което сякаш се готвеше да послужи за последно легло на труповете.
— Тоя Мазарини е наистина позор за Франция — каза коадюторът, като затягаше колана на шпагата си, който носеше върху архиепископските си одежди по обичая на древните военнолюбиви прелати. — Тоя подлец иска да управлява Франция като чифлик. Ето защо Франция може да се наслаждава на щастие и спокойствие само когато го махне от тука.
— Изглежда, че не са се разбрали за цвета на шапката — рече Арамис.
В същата минута господин дьо Бофор вдигна шпагата си.
— Господа — каза той, — нашата дипломация не доведе до нищо. Ние искахме да се избавим от гоя мръсник Ма зарини, но влюбената кралица иска непременно да го има за министър; по такъв начин ни остава само едно сред : да го натупаме, както трябва.
— Е, това е обикновеното красноречие на господин дьо Бофор! — забеляза коадюторът.
— За щастие — прибави Арамис — гой поправя граматическите си грешки с върха на шпагата си.
— Чудо голямо! — презрително рече коадюторът. — Кълна ви се, че в цялата тая война той е твърде незначителен.
И изтегли на свои ред шпагата си.
— Господа — извика той, — неприятелят идва към нас; надявам се, че ще му спестим половината от пътя.
И без да се грижи дали го следват или не, препусна напред. Полкът му, който се наричаше коринтски, по името на архиепископството му, тръгна веднага след него и влезе в бой.
От своя страна господин дьо Бофор насочи кавалерията си, под началството на господин дьо Ноармутие, към Етамп, където трябваше да срещне продоволствен обоз, нетърпеливо очакван от парижаните. Господин дьо Бофор се готвеше да го защищава.
Господин дьо Шанльо, който командуваше в Шарантон, се готвеше да отблъсне нападението с най-силния си отряд и ако неприятелят отстъпи, да го преследва.
След половин час боят пламна по всички точки. Коадюторът, подбуждан от славата за храбростта на господин дьо Бофор, се спусна напред и показваше лично чудеса от храброст. Както е известно, той обичаше много войната и се смяташе за щастлив всеки път, когато можеше да изтегли шпагата безразлично за кого и за какво. В тоя случай обаче се показа само добър войник, но излезе лош пълководец. Със седемстотин-осемстотин души той се спусна срещу трихиляден корпус, който от своя страна потегли изведнъж вкупом и отхвърли войниците на коадютора — те избягаха в безредие към градските укрепления. Огънят, открит от артилерията на Шанльо, спря отведнъж кралската армия и я обърка. Но това не продължи дълго, тя се скри зад група къщи и една горичка и се преустрои. Шанльо сметна момента за благоприятен и се спусна на чело на два полка да преследва кралската армия. Но както казахме, тя успя вече да се преустрои и премина отново в настъпление, водена лично от господин дьо Шатийон Нападението се извърши тъй бързо и тъй изкусно, че Шанльо и хората му бяха почти заобиколени. Шанльо даде заповед за отстъпление, което започна бавно, крачка по крачка. За нещастие след една минута Шанльо падна смъртно ранен