20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Господин дьо Шатийон видя как той падна и съобщи високо за смъртта му: това удвои храбростта на кралската армия и обезсърчи напълно двата полка, с които Шанльо излезе от града. Ето защо всеки вече мислеше само за спасението си и се мъчеше да стигне до укрепленията, край които коадюторът се опитваше да преустрои разбития си полк.
Изведнъж един кавалерийски ескадрон излезе срещу победителите, които влизаха безразборно в укрепленията заедно с бегълците. Атос и Арамис препускаха начело: Арамис с шпага и пистолет в ръце, Атос с шпага в ножницата и пистолет в кобура. Атос беше спокоен и хладнокръвен като на парад, само хубавите му и благородни очи се натъжаваха. като виждаха как се колят едни други толкова хора, принасяни в жертва от неотстъпчивостта на кралицата и користолюбието на принцовете. Напротив, Арамис убиваше и постепенно се опияняваше, както винаги. Живите му очи горяха: фино очертаната му уста се усмихваше зловещо; издутите му ноздри вдишваха мириса на кръвта: всеки удар на шпагата му отиваше точно в целта си, а дръжката на пистолета му довършваше, убиваше ранения, който се опитваше да стане.
От другата страна, в първия ред на кралската армия, се сражаваха двама конници, единият с позлатена ризница, а другият с прост кожен нагръдник, изпод който се подаваха ръкави от синьо кадифе. Конникът с позлатената ризница се спусна към Арамис и му нанесе удар с шпагата си. но Арамис го отблъсна с обикновената си ловкост.
— А. вие сте. господин дьо Шатийон! — извика кавалерът. — добре дошъл, чаках ви
— Надявам се. че не съм ви накарал да чакате дълго, господине — отговори херцогът. — Във всеки случай ето ме тук.
— Господин дьо Шатийон — каза Арамис, като извади
от кобура си втори пистолет, запазен за тоя случай, — вие сте загинал, ако пистолетът ви не е зареден.
— Слава богу — отвърна Шатийон, — той е зареден! Херцогът вдигна пистолета си, прицели се и гръмна. Но
Арамис наведе глава в същия миг, когато видя, че херцогът натиска спусъка, и куршумът изсвири над главата му.
— О, вие не улучихте! — извика Арамис. — Но аз, кълна се в бога, ще ви улуча.
— Ако ви дам време да стреляте! — отговори господин дьо Шатийон, като пришпори коня си и се спусна с високо вдигната шпага.
Арамис го чакаше със страшна усмивка, която му беше присъща в такива случаи. И Атос, който виждаше как господин дьо Шатийон лети към Арамис със светкавична бързина, отвори вече устата, за да извика: „Стреляйте, стреляйте по-скоро!“ Но в същата минута се чу гърмеж. Господин дьо Шатийон разпери ръце и падна назад върху коня си.
Куршумът прониза гърдите му през изреза на ризницата му.
— Умирам! — прошепна херцогът. И падна от коня на земята.
— Казах ви това, господине, и сега съжалявам, че удържах тъй добре думата си. Мога ли да ви бъда полезен с
нещо?
Шатийон направи знак с ръка и Арамис се готвеше да слезе вече от коня си, когато изведнъж почувствува силен удар в слабината: беше удар с шпага, попаднал, за щастие, в ризницата.
Той се обърна бързо, улови новия противник за китката и изведнъж извика едновременно с Атос:
— Раул!
Младежът позна едновременно лицето на кавалера д’Ербле и гласа на баща си и отпусна шпагата си. В същия миг няколко конници от парижката армия се спуснаха върху Раул, но Арамис го прикри с шпагата си.
— Той е мой пленник! Назад! — извика той.
През това време Атос улови коня на сина си за юздата и го изведе от мястото на боя.
В тая минута господин принцът, който поддържаше господин дьо Шатийон на втора линия, се появи сред сражаващите се; веднага го познаха по орловия му поглед и по страшните му удари.