20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
„Преследват н и“.
— Охо! — каза Атос. — Това е ясно като бял ден. Мас ни преследван, д’Артанян се е спрял тука за пет минути. Това доказва обаче, че преследвачите не са били по петите му. Може би е успял да избяга.; Арамис поклати глава.
— Ако е успял да избяга, ние щяхме да го видим отново или най-малко щяхме да чуем нещо за него.
— Имате право, Арамис, да вървим по-нататък.
Не може да се опише безпокойството и нетърпението на двамата благородници. Безпокойството измъчваше нежното и приятелско сърце на Атос; нетърпението беше овладяло силния и лекомислен ум на Арамис. Затова в продължение на три-четири часа те препускаха лудо като двамата конници, нарисувани на стената. Изведнъж в една теснина между два склона видяха огромен камък, който заемаше половината от пътя. На мястото, където камъкът е лежал по-рано, на единия от склоновете се виждаше дупка, която доказваше, че той не се е отърколил сам, а тежината му показваше, че е бил поместен от ръката на един Анселад или един Бриаре1.
Арамис се спря.
— О! — каза той, като погледна камъка. — Това е работа на Аякс Теламонски или на Портос. Моля ви се, господин графе, да слезем от конете и да разгледаме тая скала.
Двамата слязоха от конете. Камъкът беше преместен с очевидната цел да прегради пътя на конниците. Най-напред той е лежал насред пътя; след това конниците са видели това препятствие, слезли са от конете и са го отместили.
Двамата приятели разгледаха камъка от всички страни, които се виждаха, но не откриха нищо необикновено. Тогава повикаха Блезоа и Гримо. Четиримата успяха да обърнат скалата. На долната страна беше написано:
„Осем души от леката кавалерия ни преследват. Ако стигнем до Компиен, ще отседнем в «Коронования паун»; съдържателят е наш приятел.“
——
’Анселад и Бриаре — великани от античната митология. — пр.
— Ето нещо положително — каза Атос, — и в двата случая знаем какво да правим. Да вървим в „Коронования паун“.
— Да — рече Арамис, — но ако искаме да стигнем там, трябва да дадем почивка на конете си; те са грохнали от умора.
Арамис казваше истината. Спряха се в първата пивница; дадоха на конете двойна порция овес, натопен във вино, оставиха ги да починат три часа и след това тръгнаха отново на път. Конниците сами бяха капнали от умора, но надеждата ги крепеше.
След шест часа Атос и Арамис влязоха в Компиен и попитаха за „Коронования паун“. Показаха им една фирма, на която беше нарисуван бог Пан с корона на главата.1
Двамата приятели слязоха от конете, без да се спират много пред глупашката фирма, която в друго време Арамис би разкритикувал здравата. Те намериха съдържателя, добър човечец, плешив и шишкав — истинска грозотия, и го запитаха дали по-отдавна или наскоро не са спирали у него двама благородници, преследвани от кавалеристи. Без дума да продума, съдържателят извади от един сандък къс от счупена на две шпага и попита:
— Знаете ли какво е това? Атос погледна и отговори:
— Шпагата на д’Артанян.
— На големия или на малкия? — запита съдържателят.
— На малкия — отвърна Атос.
— Виждам, че сте приятели на тия господа.
— Е, какво им се е случило?
— Щом влязоха в двора ми с грохнали от умора коне и преди да имат време да затворят отново голямата врата, осем кавалеристи, които ги преследваха, се втурнаха след тях.
— Осем! — повтори Арамис. — Много ме учудва, че двама такива храбреци като д’Артанян и Портос са се предали на осем души.
— Това е истина, господине, и тия осем души не биха направили нищо, ако не бяха повикали на помощ
——
1 На френски думите раоп (паун) и Pan (Пан) се произнасят еднакво. — Б. пр.
двадесетина войници от кралския италиански полк, който е на гарнизон в града; така че вашите двама приятели бяха
буквално смазани от численото превъзходство.
— Задържани! — каза Атос. — А знае ли се защо?
— Не, господине, отведоха ги веднага и те не успяха
да ми кажат нищо; едва когато вече заминаха, намерих
Ей това парче от шпага на бойното поле, като помагах да се Дигнат двамата убити и петте или шестте ранени.
— А те самите не бяха ли ранени?
— Май че не, господине.
— Е, и това е утешително — обади се Арамис.
— А знаете ли къде ги отведоха? — попита Атос.
— Към Лувър.
— Да оставим тук Блезоа и Гримо — каза Атос. — Те ще се върнат утре в Париж с конете, които могат да паднат от умора нейде по пътя; ще вземем пощенските.