20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
XX. БИТКАТА ПРИ ШАРАНТОН
Докато се придвижваха напред и задминаваха различните военни части, разположени по пътя, Атос и Арамис виждаха, че ръждясалото въоръжение се заместваше от излъскани и блестящи ризници, а пъстрите копия — от блестящи мускети.
— Струва ми се, че тук е истинското бойно поле — каза Арамис. — Виждате ли тоя кавалерийски корпус край моста с пистолети в ръце? Е, пазете се! Натук идва топ.
— Слушайте, мили мой, къде ме доведохте? — попита Атос. — Струва ми се, че около нас виждам само офицери от кралската армия. Онзи, който се приближава с двама бригадири, не е ли самият господин Шатийон?
И Атос извади шпагата, а Арамис, който мислеше, че
наистина е преминал границите на парижкия лагер, сложи ръка на кобурите.
— Добър ден, господа — каза херцогът, като се приближи, — виждам, че не разбирате нищо от това. което става тук. но една дума ще ви обясни всичко. За момента сме в примирие; има съвещание: господин принцът, господин дьо Рец, господин дьо Бофор и господин дьо Буйон приказват сега за политика. И тъй. едно от двете: или работите няма да се уредят и ние ще се видим отново, господин кавалер, или ще се уредят и тъй като ще се освободя от командуването, пак ще се видим отново.
— Чудесно, господине — отговори Арамис. — Позволете ми да ви задам един въпрос.
— Моля. господине.
— Де са пълномощниците?
— В самия Шарантон, във втората къща надясно, като се влиза откъм Париж.
— И това съвещание не е ли било уговорено предварително?
— Не. господа. Както изглежда, то е резултат от новите предложения, които снощи господин Мазарини е направил на парижаните.
Атос и Арамис се погледаха и се засмяха; те знаеха най-добре какви бяха тия предложения, на кого бяха направени и кой ги беше направил.
— А къщата, в която са пълномощниците, на кого принадлежи? — попита Атос.
— На господин дьо Шанльо1, който командува вашите отряди в Шарантон. Казвам вашите отряди, защото предполагам, че сте фрондьори.
— Да … почти — отвърна Арамис.
— Как почти?
— Е. разбира се, господине, и вие знаете това по-добре от всеки друг; сега никой не може да каже с увереност към коя партия принадлежи.
— Ние сме за краля и за господа принцовете — каза Атос.
— Обаче трябва да се разберем — възрази Шатийон. —
——
1 Грешка в оригинала. Всъщност К л а н л ь о. — Б. пр.
Кралят е с нас и неговите генералисимуси са господа д’Орлеан и дьо Конде.
— Да — отвърна Атос, — но неговото място е в нашите редици с господа дьо Конти, дьо Бофор, дЕлбьоф и дьо Буйон.
— Не споря — рече Шатийо — всички знаят, че нямам голяма симпатия към господин Мазарини; дори интересите ми ме свързват с Париж: там имам голям процес, от който зависи цялото ми благосъстояние, и аз току-що се съветвах с моя адвокат.
— В Париж?
— Не, в Шарантон … Той е господин Виол, когото познавате по име, прекрасен човек, но малко упорит, не току-така принадлежи към парламента. Надявах се да го видя снощи, но нашата среща ми попречи да се заема със собствените си работи. А тъй като те не търпят отлагане, възползувах се от примирието и затова се намирам сред вас.
— Значи господин Ьиол дава съветите си на открито? — попита Арамис със смях.
— Да, господине, и дори на кон. Днес той командува отряд от петстотин души и за да му направя чест, аз го посетих с тия два малки топа, които толкова ви учудиха. Признавам си, че най-напред не то познах; върху адвокатската си тога носи дълга шпага, а на пояса му са загъкнати пистолети; всичко това му придава страшен вид, който би ви направил удоволствие, ако имахте щастието да го срещнете.
— Ако е толкова любопитно да се види, можем да си направим труда да го потърсим — каза Арамис.
— Тогава побързайте, господине, защото съвещанието ще свърши навярно скоро.
— А ако свърши без резултат, ще се опитате да завладеете Шарантон, нали? — попита Атос.
— Имам такава заповед. Аз командувам нападателните отряди и ще направя възможното да успея.
— Господине — каза Атос, — тъй като вие командувате кавалерията …
— Извинете, аз командувам и кавалерията, и пехотата.
— Толкова по-добре! … Вие трябва да познавате всички ваши офицери, искам да кажа всички, които са забележителни.
— Да, разбира се, почти всичките.
— Тогава бъдете тъй добър да ми кажете дали Не е под командата ви господин кавалерът д’Артанян, лейтенант на мускетарите.
— Не, господине, той не е с нас; преди повече от шест седмици той напусна Париж и разправят, че е изпратен с поръчение в Англия.
— Знаех това, но мислех, че се е върнал.