За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
То е като да си се родил със синдром на Даун или саката ръка, или кутсузлия. Когато съвсем ми падне настроението, татко ми напомня, че поне не ни растат косми по пълнолуние и не ни стърчат зъби от устата. Бих предпочел да съм вампир или върколак – тогава щях да мога да я ухапя и да ù предам от своя живот. И ние, елфите, сме магически същества, но силата ни е в друго.
Аз я обичах и я възпях.
Редактира: Калин М. Ненов
Публикации:
1. Антология „Вирт“ – „Квазар“, 2002 г.
Свободен избирател
Божидар Грозданов
– Два дни до изборите! – викаше мъжът от будката. – Запасете се! Само два дни до изборите!
Подминах го, без да го погледна. Проклет лешояд! Надяваше се да припечели от страховете на хората. Отлично познавах природата му. До неотдавна и аз бях като него. Разликата бе, че не работех на улицата, а в просторен офис на огромна бизнес сграда. Бях част от корпоративния гигант ES Industries, втория най-голям производител на хапчета против сънуване. Работех едва седмица на година… но каква седмица беше. За седем дена компанията ми печелеше трилиони. Девет милиарда човека на земята, всички отчаяно готови да се разделят с всичко, за да се сдобият с продукта ни. Не трябва да си гений, за да изчислиш приходите. Да не говорим, че бях освободен от данъци. Сега всичко това ми изглеждаше толкова далечно, сякаш бе друг живот.
Улиците бяха почти пусти. Колите бяха спрели да се движат още преди дни. Никой не смееше да се излага на риск. След масовата истерия през 31-ва застрахователните компании отказаха да покриват инциденти през изборната седмица. Няколко мъже спешно барикадираха прозорците си. Замислих се дали да не им помогна, но реших, че е по-добре да не се замесвам. Можеха да ме вземат за нечий привърженик… Ускорих ход и се насочих право към кафене „Лион“ – единственото място в района, където можех да намеря пиене толкова близо до изборите.
В кафенето бе мрачно и силно задимено. Няколко бензинови генератори осигуряваха достатъчно светлина да стигна до бара, без да се пребия. Всички мебели бяха грижливо прибрани в един ъгъл, увити в найлон. Огромният LCD телевизор беше изключен и покрит с изрезки от картон. Собственикът искаше да се подсигури да няма предизборни агитации.
– Дай най-силното – казах и застанах на бара.
Бутилка бира с трясък се появи пред мен. Изгледах я с погнуса.
– Майтапиш ли се?
– Градско решение С21 – сви рамене той. – Някакъв учен открил, че алкохолът може да повлияе на хапчетата. Подлагал хората на по-голям риск и така нататък…
– Глупости – грабнах бирата и отпих малко. Беше силно разредена. – Изобщо не влияе на хапчетата. Просто кара хората да забравят да ги взимат.
– Точно – засмя се той.
По жадния му поглед виждах, че едва издържа. Седмицата за гласуване не му се отразяваше добре. Времето, когато най-много му се щеше да се напие, но не можеше…
– Добре, че се случва веднъж годишно – извъртя той глава. – То и така е зле. Иде ми да емигрирам в Русия. Там поне мога да се напия като казак. Тук – това не може по време на избори, онова не може по време на избори…
Типичният възглед на непросветен. Всеки пияница мечтае да отиде в Русия, защото винаги може да се пие. Никой не се замисля, че с Кашчей Безсмъртни за президент няма файда от напиване. Отдавна бяха минали времената, когато КГБ и Кремъл контролираха нещата. В днешно време можеха да те приберат без причина и нямаше да ти помогнат нито пари, нито връзки. Не че в Щатите беше по-добре. Тук Ацтекските божества ни гърчеха както си щат.
– Знаеш ли – продължи барманът. – Мислех си дали да не напусна Земята. На Луната не е толкова зле… поне нямат избори. Или дори Марс…
– Знаеш цената – прекъснах го.
Той се засмя и го обърна на шега, но аз вече бях наясно. Виждах блясъка в очите му – същия, който имаха хилядите емигранти. Барманът сериозно мислеше да напусне планетата, а за целта трябваше да купи билета си с кръв. Правилата бяха прости – жертваш трима – родител, дете и приятел. Такава беше цената на сегашната администрация – да изтръгнеш сърцата на жертвите и да им ги предоставиш.
Бързо довърших бирата и излязох от кафенето. Не исках да съм част от таксата на бармана. Нека си намери някой друг.
Навън небето бе започнало да придобива отровнозелен оттенък. Още два дена и порталите щяха да се отворят – началото на предизборния двубой. Силните щяха да разкъсат слабите и да ги пратят в забвение… поне до следващата година, когато всичко щеше да се повтори отново. Вече двайсет години се повтаряше едно и също. Бях прекалено малък, за да си спомням как точно бе започнало, но бях чел статиите. Някаква сбирщина учени решили да изследват дълбините на човешкото съзнание. И какво постигнали? Свят, управляван от най-ужасните ни кошмари. Нямах представа дали са някакви древни божества или извънземни от друго измерение… не че имаше значение. В продължение на хилядолетия създанията стояли скрити в най-тъмните кътчета на човешкото съзнание. Докато в един хубав ден „блестящите“ ни учени успели да открехнат вратата, и кошмарите решили, че искат да излязат. След точно два дена щяха да го сторят пак.