За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
– По-уверен си в себе си от преди! – Тя се засмя. – Май следващия си роман ще можеш да го напишеш и сам.
– Да, може би – поклатих глава. – Стой тук, сега се връщам. Ще пиеш кафе, нали?
Както казах, не обичам да ползвам магия, но сега се налагаше. Докато кафето заври, прехвърлих традиционния си костюм в кухнята и се намъкнах в него. Оправих си прическата. И ушите.
Накрая прехвърлих и подноса с чашите горе на масичката. Не вярвах Сета да забележи. Не и след като вляза в стаята.
Честно казано, чувствах се леко тъпо. „Традиционните дрехи“ ползвам само на ритуали и дори тогава сякаш не съм на мястото си. Дали елфите са се разхождали по чорапогащи и ефирни туники из горите? Дълбоко се съмнявам. Така ги рисуват по кориците на книжките… Но: трябваше да си изиграя ролята докрай.
Така че отворих вратата и спрях на прага. Сета се обърна и се втренчи в мен. Гледахме се близо минута, преди накрая да пристъпя напред.
– Страхотно! Малко като от Толкин, но е страхотно – промълви тя. – Откъде извади тези уши? А дрехите?
– Мои са си! – ухилих се. – Все си мисля да си сложа обеци тук горе – помръднах връхчетата на ушите – но не съм убеден, че мога сам да си пробия дупки, а в студиото едва ли ще ме приемат…
– Изглеждаш като истински елф – тя въздъхна. – Много си красив!
– Аз съм истински елф! – седнах до нея на леглото. – Това е тайна, която не бива да разкривам, но мисля, че сега може.
Тя се засмя.
– Кафе?
Отпихме. Продължавах да се чувствам като глупак. Неловко. Чорапогащите определено не ми помагаха. Уф… хайде, Без! Мислиш ли, че следващия път ще ти е по-лесно? Оставих чашката си, прегърнах Сета и я целунах отново. Прехвърлих чорапогащите в ъгъла, нейните дрехи също.
– Ох! – тя подскочи.
– Не казвай нищо! – Притиснах я по-силно към себе си и продължих да я целувам, като същевременно я придърпах назад и я положих да легне на одеялото.
– Девствена съм – промърмори Сета в ухото ми.
– Да, знам – отвърнах тихичко. – Не се безпокой.
Беше отслабнала последните няколко седмици. Надвесих се над нея и я погледнах с присвити очи. Колко струва един писател, ако не си прилага въображението в живота?
Присвих очи по-силно.
Разтворих лекичко бедрата ù и се наведох да целуна едната ù малка, обла гърда. Докато бавно се потапях в тялото ù, ù шепнех елфически поеми. Самият аз творях поема с всеки тласък, който ни разтърсваше, слети в единство. Сета простена за миг и топла кръв покапа по бедрата ù, но моята песен вече я носеше към небесата. Лекичко и бавно ни издигнах нагоре, и продължавах да рецитирам, докато се въртяхме в първичния елфически танц, а стаята около нас се размиваше и отстъпваше пред сенките на величествени златолисти дървета, които пригласяха на древните ми песни.
Елфическата песен е за двама, и както казва татко, осакатява се с човек. Но Сета беше част от мен! Слети в едно цяло, възпети в един ритъм, ние се носехме през вълшебното безвремие, а любовта ни беше думи и мелодия, словата и баладите – любов…
Отворих очи – и я видях наистина. Красива!
На следващата сутрин, рано, я заведох у тях. Майка ù така и не ме попита какво сме правили сами цяла нощ. Мисля, че знаеше. И мисля, че ми беше благодарна.
Почти всеки ден бях в болницата при Сета. Следяхме карти и сценарии. Разисквахме завръщането ù. Избора на университет догодина. Как ще наемем заедно квартира. Тя рисуваше по малко, когато се чувстваше по-добре. А вечер аз пишех романа.
Завърших го точно за Коледа. Разпечатах го и ù го занесох – идеалния подарък. Бяха я оперирали преди четири дни и се чувстваше толкова слаба, че се наложи да ù поднеса титулната страница пред лицето, за да не се мъчи да обръща глава.
БЕЗАР ГОЛДЛИЙФ И СЕТА СААКЯН
СЕНКИ В ЛЕДА
Тя едва-едва смръщи вежди, но и едва-едва се усмихна.
Докато дойде време за втората операция, ù прочетох романа на глас. Поне края. С.Е.Т.И. и Елфа успяха да довършат задачата си и да отмъкнат данните. Раниха я тежко и докторите едва успяха да я закърпят. Но двамата си тръгнаха заедно от нелегалната болница. Съдружници и приятели, тогава и занапред, макар да бяха приключили с удара.
Написал бях стихотворение – за Сета, за след втората операция. Беше на дванайсети януари. Само че тя не я издържа. Така и не дойде на себе си след упойката. Рано сутринта майка ù ми се обади да ми го съобщи.
След погребението получих увит в кафява хартия пакет, в който се намираше портрет: прекрасен елф със зелени дрехи и готов за стрелба лък. Лицето му беше моето, а зад него трептяха златните лесове на любовта ни.