За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Два дни всичко беше нормално, като изключим леката разсеяност на Сета. После пак изчезна и следобед не се яви на клуба. След като приключихме играта, се завъртях да хапна пица, но лошите предчувствия не ме оставяха. Нещо не беше наред – един господ знае какво, но не беше както трябва! Първоначално планирах да се прибера и да работя, а после да ù звънна и да видя какво става, но в крайна сметка се върнах при училището.
Да си елф понякога има предимства. Когато съм в криво настроение, все си въобразявам как правя въоръжен обир, без никой да ме усети. Не съм точно невидим и не мога да минавам през стени, но… да речем, че с цената на главоболие и нужда от няколко шоколада мога да прескокна през стената. Или през заключена врата, както в случая. Не е точно като в „Стар Трек“, но и така става. Само дето изисква доста повече усилия от това да се преметнеш от спалнята до кухнята. Застанах под прозорците на канцеларията, промърморих заклинанието и ето ме, вече бях вътре. Нямах нужда да светвам лампите – елфите виждаме и на тъмно. Да отключа картотеката с картоните пък беше по-лесно от детска игра. Някой ден, когато наистина закъсам за пари, ще взема да пробвам градската банка.
Прерових картоните и извадих този на Сета. Още от първия ред видях това, което е трябвало да забележа преди седмици и за което шестото чувство ме предупреждаваше достатъчно пъти. Ритник по задника, ето какво заслужавах.
Тя беше минала химиотерапия и три операции. Беше пропуснала почти две години. Нищо чудно, че не е имала с кого да играе – не и в болницата! Очевидно ù бяха разрешили да се върне на училище, някъде в по-малък град и в по-спокойна обстановка… но страшното не беше минало. Продължаваше.
Затворих картона и го прибрах на мястото му. Прехвърлих се в двора. Излязох на улицата. Спрях в супермаркета да си купя шоколад – и в аптеката за аспирин. Главата ме цепеше страхотно.
На следващия ден Сета също я нямаше в часовете и макар че не знаех дали не си пъхам носа където не ми е работа, вечерта се обадих на майка ù.
– Тя е в болница. На изследвания. Скенер, такива неща… Утре се връща, предполагам, че вдругиден ще бъде на училище.
– Нещо лошо ли е?
– Все още не се знае.
– Рак отново?
За един елф и мълчанието отсреща е достатъчно.
– Предайте ù поздрави! – помолих.
Прекарах много замислена вечер. Не написах и един ред от „Сенките“, само зяпах в последната реплика от онзи ден и размишлявах. С.Е.Т.И., която не е хубава и ще живее малко. Приличаш на елф, не си ли се замислял? Погледи, докосвания. Горещи пръсти върху шията ми. Размислите на С.Е.Т.И., когато говори с орките от бандата си за странното съдружие с Елфа…
В крайна сметка реших, че съм прав, и измолих двайсетачка от баща ми. Поръчах букет – трайни орхидеи в специална кутия. На картичката написах поема. Накрая изхвърлих поемата и смених орхидеите с ириси.
Когато Сета се върна, сякаш нищо не се беше променило. Отново работехме рамо до рамо, дори по-често от преди; бяхме великолепен екип. Докосвах я понякога: длан на коляното ù, ръка през кръста, лека прегръдка. Чаках да разбера.
– Трябва да ти кажа нещо! – реши се Сета една вечер. Майка ù щеше да дойде всеки момент.
– Почакай! – придърпах я към себе си и я целунах. По устата. Като елф с елфа.
Тя се сгуши в мен разтреперена и задъхана.
– Да повторим? – предложих усмихнат.
– Не, трябва да ти кажа нещо. Аз… аз имам рак. Другата седмица влизам в болницата.
Какво ли не бих дал да съм вампир или върколак, да мога да я ухапя и да я излекувам. И ние, елфите, сме магически същества, но силата ни е в друго. Притиснах я по-силно към себе си и ù прошепнах:
– Обичам те!
След това майка ù дойде.
Следобедът след като баща ми замина в командировка, ми се стори идеален. Имахме сбирка на клуба, както обикновено, но аз измъкнах Сета още след часовете.
– Трябва да ти покажа нещо! – настоях. – Важно е.
– Предпочитам да поиграя – отвърна тя. – Утре ме прибират, нали знаеш?
– Да, знам. Точно заради това.
Влязохме вкъщи и я качих в стаята ми.
– Романът? – сети се тя. – Написал ли си нещо ново напоследък? Не си ми чел не знам откога!
– От онази целувка – усмихнах се. – Да, написал съм. Доста. Но наближавам кулминацията и предпочитам да не ти чета сега. Ще идвам в болницата. Да го запазим за тогава.