Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Масрур надникнал през портата и видял хубава градина. В дъното била опъната червена шатра от коприна, обшита с бисери и скъпоценни камъни, под сянката й — четири девойки. Едната била минала четиринайсетте, но още не била достигнала петнайсетте, имала лице на кръгла месечина, с очи — черна лъскава коприна, вежди по средата събрани, устица — пръстенът на Сулейман, зъби — бисери, хубост, която грабва умовете, стройна снага под дрехата просветва. Масрур влязъл в градината и спрял пред шатрата. Девойката вдигнала поглед към него. Той я поздравил, тя му отговорила, а гласът й бил от нежен по-нежен. Оглеждал я той, съзерцавал я, изгубил ума и дума, сърцето му престанало да бие. После погледнал самата градина — навсякъде цъфтели жасмини, момина сълза, рози, портокали и всичко, което има благоухание. Дърветата били натежали с плодове, в клоните пеели безброй птици, гълъби и гургулици, славеи и кеклици, всяка омайвала с гласа си, но гласът на девойката омайвал самите тях.
— Човече! — заговорила девойката. — Кой те доведе в този дом — нито е твой, нито на твои съседи, нито на бащини ти съседи, а си влязъл без позволението на стопанина му!
— Господарке — отговорил той. — Видях тази градина, привлякоха ме пищната й зеленина, ароматът на цветята й и песента на птиците й! Влязох да я видя и ще си продължа пътя!
— Добре си дошъл тогава! — рекла тя.
Търговецът Масрур се загледал в рядката й прелест, замаял се, объркали го и красотата на градината, и песента на птиците, той се смутил и заредил следните стихове:
Девойката, която се казвала Зейн ал-Мауасиф, го слушала и Масрур усещал, че погледът й го кара да потръпва. Когато свършил, тя му отговорила със следните стихове:
Масрур замълчал, а наум си рекъл: „Търпението беля не носи!“ Така стояли до мръкване. Опънали трапеза, а на нея — всякакви гозби от пъдпъдъци, пилета, гълъби и телешко. Яли, що яли — наситили се. Донесли ибрици, измили ръцете си. Тя наредила да донесат свещниците с камфоровите свещи. Когато ги донесли, рекла:
— За бога, тази вечер нещо съм притеснена!
— Аллах да отпусне сърцето ти! — възкликнал Масрур. — Нека мъката ти да изчезне!
— Ей, Масрур! — рекла тя. — Аз зная да играя шах, а ти?
— Знам! — отговорил той.
Отворила тя пред него шахматна дъска — била от абанос, инкрустирана със слонова кост, первазите й били от чисто злато, а фигурите — от бисери и якути…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Масрур погледнал шаха и се смутил от красотата му, а Зейн ал-Мауасиф се обърнала към него:
— С кои фигури ще играеш — с червените или с белите?
— Господарке на хубостта! — рекъл Масрур. — Вземи ти червените, че са по-хубави и по ти отиват, а на мене остави белите!
— Съгласна съм! — рекла тя, взела червените, наредила ги срещу белите и фигурите тръгнали през полетата.
Масрур гледал краищата на пръстите й — те били бели като бяло тесто, чудил се на красотата им, на нежността в движенията им. Тя го погледнала и рекла: