Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Отново привличаме внимание! - извика Имарин и хвърли Огън по един мърдраал, който се промъкваше крадешком към тях. Съществото се замята в пламъци и заврещя с нечовешки глас. Плувнала в пот, Певара добави още Огън и след миг от чудовището останаха само овъглени кости.
- Какво пък, никак не е зле! - каза Андрол. - Ако привлечем достатъчно внимание, рано или късно някоя от Черната Аджа или някой от мъжете на Таим ще реши да се изправи срещу нас.
- Това е малко като да скочиш в мравуняк и да чакаш да те нахапят! - изсумтя Джонет.
- Всъщност не малко, много е - каза Андрол. - Вие пазете. Аз ще се справя с тролоците!
„Доста силно твърдение”, изпрати му Певара.
Отговорът му беше топъл: „Но пък прозвуча героично.”
„Допускам, че малко добавена сила няма да ти е излишна?”
„Да, ако обичаш” - изпрати и той.
Тя отвори връзката и той зачерпи от силата й, наложил власт над кръга. Както винаги, свързването с него беше съкрушително преживяване. Тя усети как собствените й чувства се понесоха срещу него и обратно към нея и това я накара да се изчерви. Дали усети как започва да гледа на него?
„Глупава като момиче с поли до коленете - помисли си, прикривайки грижливо мислите си от него - пораснало едва колкото да знае разликата между момчета и момичета.” И в разгара на война при това.
Бе трудно да овладее чувствата си - както бе длъжна една Айез Седай, - докато беше свързана с Андрол. Съществата им се смесваха като бои, излети и разбъркани в една и съща купа. Тя се бореше с това, решена да съхрани самоличността си. Беше жизненоважно, докато свързваше, както я бяха учили многократно.
Андрол вдигна ръка към няколкото тролоци, започнали да стрелят срещу него, и порталът се извиси и погълна стрелите. Певара се огледа и видя, че свистят към друга тълпа тролоци.
В земята се отвориха портали и десетки тролоци западаха през тях и бяха изхвърлени на сто крачки във въздуха. Малък портал отряза главата на един мърдраал и той се загърчи на земята, черната му кръв бликаше по пръстта.
Екипът на Андрол стоеше близо до западния край на Височините, където преди бяха поставени драконите. Тварите на Сянката и шараите бяха навсякъде.
„Андрол, преливане!” Усети как се извиси над тях на Височините. Нещо мощно.
„Таим!” Внезапно лумналият му гняв щеше да я изгори. Беше сбрал в себе си скръбта от загубата на приятели и яростта от измяната на онзи, който трябваше да ги закриля.
„Внимавай! Не знаем дали е той.”
Този, който ги нападаше, беше в кръг с мъже и жени, иначе изобщо не би могла да го усети. Разбира се, можеше да види само сплитовете на сайдар. Дебел огнен стълб удари към тях, цял разтег широк и толкова горещ, че нажежи до червено скалната твърд под тях.
Андрол едва успя да вдигне портала, улови стълба от огън и го насочи обратно натам, откъдето бе дошъл. Огненият поток запали тролоците и бурените и тревите около тях.
Певара не видя какво стана след това. Порталът на Андрол изчезна, сякаш го изтръгнаха от него, а до тях изригна мълния. Тя рухна на земята и Андрол се блъсна в нея, пометен от ударната вълна.
В този момент се освободи.
Направи го неволно, заради сблъсъка. В повечето случаи връзката щеше да се разпадне, но Андрол държеше здраво. Бентът, който задържаше същността й отделена от неговата, се скъса и двамата се смесиха. Певара все едно прекрачи през огледало и след това погледна назад към себе си.
С усилие се издърпа отново навън, но усещането беше неописуемо. „Трябва да се измъкнем оттук”, помисли тя, все още свързана с Андрол. Всички останали като че ли бяха живи, но това нямаше да продължи дълго, ако врагът им хвърлеше още мълнии. Певара започна сложния сплит за портал по инстинкт, въпреки че нямаше да постигне нищо. Андрол водеше кръга, тъй че само той…
Порталът рязко се отвори. Певара зяпна. _Тя_ беше направила това, не той. Беше един от най-сложните, най-трудните и най-наситените със сила сплитове, които знаеше, но го беше направила толкова лесно - все едно просто бе махнала с ръка. В кръг, воден от друг.
Теодрин премина първа и издърпа залитащия Джонет след себе си. Имарин ги последва с куцане, едната му ръка висеше безпомощно.
Андрол изгледа портала стъписано.
- Мислех, че човек не може да прелива, докато е в кръг, воден от друг.
- Не може - отвърна тя. - Направих го случайно.
- Случайно? Но…
- През портала, тъпако - каза Певара и го забута напред. Мина след него и рухна от другата страна.