Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
През цялото време тя бе говорила тихо и ясно, без да си повишава или понижава гласа. Когато спря, отпусна ръката, с която бе притискала гръдта си, принуждавайки се да говори спокойно и отчетливо, но не сведе очите си, наблюдавали го така внимателно.
— Мадам — с най-голямо достолепие заговори мистър Домби, — аз не мога да приема подобно необичайно предложение.
Тя продължаваше да го гледа, без ни най-малко да променя изражението си.
— Аз не мога да приема — каза мистър Домби и се изправи — да се споразумявам или преговарям с вас, мисис Домби, по въпрос, относно който вие сте осведомена за моето мнение и желание. Аз съм изразил своя ultimatum, мадам, и остава само да ви помоля да му обърнете сериозно внимание.
Той видя как лицето придоби старото си изражение, но по-подчертано от преди. Видя как очите се извръщат като от гнусна и долна гледка. Видя как изплуваха презрението, гневът, негодуванието и отвращението, а бледото, застинало, сериозно изражение се разсея като дим. Той не можеше да не гледа, макар че гледаше с ужас.
— Вървете си, сър! — каза тя и властно му посочи вратата с ръка. — Нашият пръв и последен откровен разговор приключи. Нищо не е в състояние да ни направи по-чужди един на друг, отколкото сме сега.
— Може да бъдете уверена, мадам — каза мистър Домби, — че ще постъпвам, както смятам за необходимо, без да се влияя от никакви патетични речи.
Тя му обърна гръб и без да отговаря, седна пред огледалото.
— Възлагам надежди на това, че ще придобиете по-вярно разбиране за дълга си, по-достойни чувства и по-голяма разсъдливост, мадам — заяви мистър Домби.
Тя не промълви ни дума в отговор. По израза на отразяващото се в огледалото й лице той разбра, че тя му обръща точно толкова внимание, колкото на някой незабелязан паяк на стената или бръмбар на пода или по-скоро като че той бе паяк или бръмбар, забелязан и смачкан, след което тя се бе извърнала и забравила за него, както се забравят презрените умрели гадини на пода.
Когато излизаше, той се обърна на вратата и огледа ярко осветената, разкошна стая, пръснатите навсякъде красиви, проблясващи вещи, седналата пред огледалото Едит в скъпата си рокля, както и лицето й, отразено от огледалото. Той се прибра в спалнята си, където отдавна се предаваше на размишления, отнасяйки със себе си ярък спомен за тези неща, както и случайно хрумналата му мисъл (каквито понякога на човек му минават през главата) как ли ще изглежда стаята, когато отново я види.
Що се отнася до останалото, мистър Домби бе много мълчалив, много важен и много уверен, че ще постигне целта си. И не променяше държането си.
Той не възнамеряваше да придружи семейството до Брайтън. Сутринта преди заминаването обаче, което бе ден-два по-късно, той снизходително уведоми Клеопатра, че могат да го очакват в най-скоро време да пристигне. Трябваше час по-скоро да се отведе Клеопатра на някакво място, което се препоръчва като целебно, защото тя наистина сякаш угасваше и замирисваше на пръст.
Макар и да не бе последвал втори сериозен удар, при възстановяването си от първия старата жена сякаш бавно се бе придвижвала назад, а не напред. Тя още повече се съсухри и сбръчка, проявяваше по-голяма неувереност поради слабоумието си, а мислите и спомените й се объркваха по-странно от преди. Наред с другите прояви от подобен характер за нея стана нещо обичайно да обърква имената на двамата си зетьове, живия и починалия, и обикновено наричаше мистър Домби или „Грейнджби“, или „Домбър“, а понякога и двете едновременно.
Тя обаче младееше, все още много младееше. И на закуска, преди заминаването, по младежки се яви с ново боне, поръчано специално за целта, и рокля за път, избродирана и обшита с ширит подобно рокличка на престарял младенец. Не беше лесно сега да й се сложи въздушно боне, а когато й се сложеше, не беше лесно да се удържи на съответното място отзад върху бедната й тресяща се глава. В случая бонето не само правеше странно впечатление, като стоеше на една страна, но трябваше и непрестанно да бъде потупвано по дъното от прислужницата Флауърс, която по време на закуска стоеше на заден план, за да изпълнява това задължение.