Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Беше хладен, навъсен, ветровит ден. Те се намираха сред хълмовете, а между тях и хоризонта не се виждаше нищо друго освен безплодно, голо пространство. Мрачно наслаждавайки се на монотонната си жалба, майката продължаваше от време на време да я повтаря тихо, а гордата фигура на дъщеря й се движеше бавно до нея, когато срещу тях се зададоха откъм тъмния хребет други две фигури, които в далечината до такава степен приличаха на карикатурно копие на самите тях, че Едит се спря.
Почти веднага щом тя спря, спряха и двете фигури. Тази, която според Едит приличаше на изкривена сянка на майка й, припряно заговори на другата, като сочеше с ръка към тях. Първата фигура сякаш бе склонна да се върне, но втората, у която Едит видя толкова голяма прилика със себе си, че изпита странно чувство, примесено с известен страх, пристъпи напред. Тогава и двете фигури пристъпиха напред.
Повечето от своите наблюдения Едит направи, докато вървеше насреща им, тъй като тя се бе спряла само за миг. Когато приближи, забеляза, че те са бедно облечени като скитащи се от село на село пътници, че младата жена носи за продан плетени неща и друга подобна стока, а старата се тътри с празни ръце.
Въпреки това, независимо колко голяма бе разликата в дрехите, положението, външността, Едит не можеше да не сравнява младата жена със себе си. Навярно тя видя върху лицето й следи от това, което таеше в собствената си душа, макар още то да не себе изписало върху лика й. Докато жената пристъпваше насреща, отвръщайки на погледа й, впивайки блестящите си очи в нея, несъмнено показвайки нещо от своя облик и осанка, мислейки си сякаш за същите неща като нея, Едит усети, че я побиват студени тръпки, сякаш денят се бе смрачил, а вятърът усилил.
Сега те приближиха. Старицата протегна натрапчиво ръка и се спря да проси от мисис Скютън. Младата също се спря и те двете с Едит се погледнаха в очите.
— Само това — отвърна жената и без да поглежда към стоката си, я показа. — Себе си отдавна съм продала.
— Госпожо, не й вярвайте — дрезгаво се обърна старицата към мисис Скютън, — не й вярвайте какво ви разправя. Тя обича да приказва така. Това е моята красива и непокорна дъщеря. Тя ми се отплаща единствено с упреци, госпожо, за всичко, което съм сторила за нея. Вижте я сега, госпожо, какви погледи отправя към бедната си възрастна майка.
Докато мисис Скютън с разтреперана ръка извади кесията си и нетърпеливо зарови в нея за пари, а другата стара жена алчно я наблюдаваше — в тяхната припряност и немощ главите им едва не се докосваха, — Едит се обади.
— Виждала съм ви преди — обърна се тя към старицата.
— Да, госпожо — отвърна й тя с реверанс. — Там, в Уорикшир. Сутринта в гората. Когато не искахте нищо да ми дадете. Но джентълменът, той ми даде нещо! О, да бъде благословен, да бъде благословен! — измънка старицата, като вдигна костеливата си ръка и се ухили страхотно на дъщеря си.
— Няма смисъл да се опитваш да ме възпираш, Едит! — сърдито заяви мисис Скютън, очаквайки възражение от нея. — Ти нищо не разбираш. Не можеш да ме разубедиш. Уверена съм, че това е чудесна жена и добра майка.
— Да, госпожо, да — бърбореше старицата, стръвно протягайки ръка. — Благодаря, госпожо. Бог да ви благославя, госпожо. Още шест пени, хубава моя госпожо, поради това, че и вие сте добра майка.
— Но и към мен понякога се отнасят с непокорство, скъпа стара приятелко, уверявам ви — захленчи мисис Скютън. — Хайде! Ръкувай се с мен! Ти си много добро старо създание… изпълнено с… как се казваше… и тям подобни. Цялата преливаш от чувства и така нататък, нали?
— О, да, госпожо!
— Да, убедена съм, че си такава. Такова е и онова благородно създание, Грейнджби. Наистина трябва отново да се ръкувам с теб. А сега можеш да си вървиш и се надявам — обърна се тя към дъщерята, — че ще проявяваш по-голяма благодарност и естествена… как се казваше… и неща от този род… никога не мога да запомня тези названия… защото няма по-добра майка на земята от тази старица. Хайде, Едит!
Докато развалините, останали от Клеопатра, с хленч се заклатиха напред, внимателно изтривайки очи, без да забравят за ружа наоколо, другата старица закуцука в обратна посока, като си мърмореше и броеше парите. Едит и младата жена не си бяха разменили ни дума повече, не бяха направили никакъв жест, но и двете дори за миг не бяха откъснали очи една от друга. Те докрая стояха изправени лице в лице, докато Едит, сякаш събуждайки се от сън, бавно отмина.