Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Вие сте красива жена — загледана след нея, прошепна сянката й. — Но хубостта няма да ни спаси. Вие сте горда жена. Но гордостта няма да ни спаси. Трябва да се опознаем, когато се срещнем отново.
Глава XLI
Нови гласове във вълните
Всичко си върви постарому. Вълните са прегракнали от повтарянето на тайнствените думи. Пясъчните купчинки си лежат край брега. Чайките се извисяват и кръжат. Ветровете и облаците следват своя невидим път. Бели ръце махат в лунната нощ и приканват към далечната незнайна страна.
С тиха, меланхолична радост Флорънс отново се озовава на старото място, където някога бе бродила така печална и все пак щастлива, и си спомня за него в тихото кътче, в което те двамата толкова пъти бяха разговаряли заедно сред плисъка на вълните, достигащи до количката му. И сега, когато стои замислена тук, тя дочува в непонятния, тих ромон на морето краткия разказ на Пол, повторен с неговите думи, и й се струва, че целият й живот оттогава, надеждите й, скърбите й — в самотния дом, както и в разкошния палат, в който той се превърна после — се отразяват в тази чудесна песен.
А кроткият мистър Тутс, движещ се на разстояние, с копнеж поглеждащ към обожаваното от него същество, което той бе проследил дотук, но в своята деликатност не би обезпокоил в такъв момент, също чува реквиема за малкия Пол в шума на вълните, които се надигат и спускат и непрестанно изпълняват мадригал във възхвала на Флорънс. Да! И той смътно разбира, бедният мистър Тутс, че те нашепват нещо за времето, когато той бе умен, а не смахнат. Сълзи бликват в очите му при мисълта, че сега е несхватлив и тъп и става единствено за посмешище. Помръква радостта му, предизвикана от успокоителния шепот на вълните, напомнил му, че за момента се е освободил от отговорност спрямо Петела, тъй като въпросният боен представител на кокошарника отсъствува, за да тренира (на разноските на Тутс) преди голямото си сражение с Шегобиеца.
Мистър Тутс обаче набира смелост, след като вълните му нашепват сладостна мисъл, и малко по малко, често поспирайки се нерешително, се приближава към Флорънс. Заеквайки и изчервявайки се, мистър Тутс си придава вид на удивен, когато застава срещу нея, и заявява (от Лондон чак дотук той неотстъпно е следвал по пътя каретата, в която пътува тя, и е изпитвал наслада дори да се задушава от прахоляка, вдиган от нейната карета), че никога в живота си не е бил толкова изненадан.
— Взели сте със себе си и Диоген, мис Домби! — възкликва мистър Тутс, целият изтръпнал от допира на малката ръка, подадена му ласкаво и доверчиво.
Несъмнено Диоген е тук и несъмнено мистър Тутс има основание да го забележи, тъй като Диоген веднага се втурва към краката на мистър Тутс и в яростта, с която се нахвърля отгоре му, се преобръща подобно кучето от Монтаржи85. Прелестната му господарка обаче го укротява:
— Спри, Дио, спри! Не си ли спомняш кой пръв ни запозна? Засрами се!
О! Добре притиска Дио признателната си муцуна към ръката й, тича напред, тича обратно назад, тича наоколо й, като лае и се нахвърля стремглаво върху всеки срещнат, за да покаже своята преданост. И мистър Тутс би се нахвърлил стремглаво върху всеки. Наблизо минава джентълмен във военни дрехи и на мистър Тутс много му се ще да се нахвърли с всичка сила отгоре му.
— Тук Диоген е в родното си място, нали, мис Домби? — казва мистър Тутс.
Флорънс изразява съгласието си с признателна усмивка.
— Мис Домби — казва мистър Тутс, — моля за извинение, но ако желаете да отидете в дома на Блимбър, аз… аз съм тръгнал натам.
Без да казва ни дума, Флорънс хваща Тутс под ръка и те тръгват заедно, а Диоген тича отпред. На мистър Тутс му треперят коленете. И макар че е великолепно облечен, струва му се, че дрехите не му стоят добре, забелязва гънки в шедьоврите на „Бърджес и Сие“ и съжалява, чене си е сложил най-официалните обувки.
Отвън домът на доктор Блимбър има все така педантичен и учен вид. Високо горе е прозорецът, където тя бе очаквала да зърне бледото лице, а това бледо лице бе светвало при вида й и тънката ръчица й бе пращала целувки. Вратата се отваря от същия късоглед млад човек, чиято малоумна усмивка, отправена към мистър Тутс, е въплъщение на мекушавостта. Въвеждат ги в кабинета на доктор Блимбър, където слепият Омир и Минерва по прежнему ги изслушват под акомпанимента на спокойното тиктакане на големия стенен часовник във вестибюла и където глобусите стоят застинали на обичайните си места, сякаш светът е също неподвижен и нищо в него не загива по силата на всеобщия закон, който, привеждайки света в движение, призовава всички към земята.
85
Кучето от Монтаржи — кучето на френския рицар Обри де Мондиде (XIV век), който бил убит според легендата от Ричард де Макер в гората близо до Монтаржи. Престъпникът бил разкрит благодарение на кучето на убития.