Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— А аз смятам — отговори тя, — че ми е напълно ясно.
При тези свои думи тя го погледна и като скръсти на гърди белите си ръце, проблясващи със злато и скъпоценни камъни, извърна очи. Ако тя не бе така красива и величествена в хладното си спокойствие, навярно не би имала способността да му внуши усещането за неговото неизгодно положение — усещане, проникнало през бронята на гордостта му. Тя обаче имаше тази способност и той остро я чувствуваше. Мистър Домби огледа стаята й, забеляза как великолепните принадлежности на тоалетите й и разкошните украшения бяха небрежно пръснати навсякъде, като това не бе проява на своенравие или нехайство (или поне той така смяташе), а на непоколебимо високомерно пренебрежение към скъпите вещи, и той още по-осезателно усети неизгодното си положение. Диадеми от цветя, пера, скъпоценности, дантели, коприни, атлази, накъдето и да погледнеше, той виждаше съкровища, захвърлени с пълно презрение и пренебрежение. Дори брилянтите, неин сватбен подарък, които неспокойно се повдигаха и отпускаха върху гръдта й, сякаш задъхано искаха да разкъсат веригата, придържаща ги около шията, за да се пръснат по пода, където тя можеше да ги стъпче с крак.
Той усещаше неизгодното си положение и не скриваше това. Строг, чужд на пищните цветове и чувствения блясък наоколо, отчужден и сдържан спрямо надменната притежателка на това великолепие, чиято непристъпна хубост блясъкът повтаряше и отразяваше като в безброй късчета от огледало, той изпитваше смущение и неловкост. Всичко, което допринасяше за презрителното й самообладание, неизбежно го дразнеше. Раздразнен и недоволен от самия себе си, той седна и продължи да говори със същата угнетеност:
— Мисис Домби, крайно наложително е да достигнем взаимно споразумение. Не ми харесва вашето поведение, мадам.
Тя само пак му хвърли поглед и отново извърна очи, но дори и цял час да бе говорила, не би могла да изрази повече.
— Повтарям, мисис Домби, не ми харесва. Веднъж вече се възползувах от случая и ви помолих да го промените. Сега изисквам това.
— Вие избрахте подходящ момент за упреците си първия път, сър, както сега сте избрали подходящ начин и тон. Вие изисквате! От мен!
— Мадам — заговори Домби с крайно неприятен, високомерен вид, — направих ви моя жена. Носите името ми. Свързана сте с моето обществено положение и репутация. Не ще заявявам, че светът може би е склонен да счита, че този съюз е чест за вас, но ще заявя, че аз съм свикнал да изисквам от моите близки, както и от хората, зависещи от мен.
— Към коя категория благоволявате да ме числите? — попита тя.
— Вероятно считам, че жена ми би трябвало да се числи… или всъщност се числи, не би могло да бъде другояче… към двете категории, мисис Домби.
Тя го погледна втренчено и стисна разтрепераните си устни. Той видя как развълнувано се повдига гръдта й, как пламва и пребледнява лицето й. Не можеше да не види всичко това и го видя. Той обаче не знаеше, че една-единствена дума, произнасяна с шепот дълбоко в душата й, я кара да запази спокойствие. И тази дума беше „Флорънс“.
Сляп безумец, втурнал се към пропастта! Той смяташе, че тя благоговее пред него!
— Твърде разточителна сте, мадам — продължи Домби. — Загубвате мярката. Харчите много пари… по-точно това би представлявало много пари за доста джентълмени… за да поддържате познанства, които са безполезни за мен и които всъщност са ми неприятни, общо взето. Налага се да изисквам пълна промяна в това отношение. Зная, че когато неочаквано получат дори и една десета част от средствата, които съдбата предостави на вас, жените са склонни изведнъж да стигнат до крайности. Тези крайности са повече от достатъчно. Умолявам ви опитът, придобит от мисис Грейнджър, да бъде сега от полза за мисис Домби.
Отново втренченият поглед, разтрепераните устни, развълнуваната гръд, лицето, ту ярко пламващо, ту пребледняващо. И отново скритият шепот „Флорънс, Флорънс“, звучащ заедно с ударите на сърцето й.
Дръзката му самоувереност нарасна, когато той забеляза промяната у нея. Разпалена от постоянното й презрение към него, както и от неотдавнашното му усещане за неизгодността на положението не по-малко, отколкото от настоящото й покорство (така тълкуваше той поведението й), тази самоувереност го обхвана целия и надмина всякакви граници. Кой би могъл дълго да се противопоставя на надменната му воля и желание! Той реши да удържи победа над нея и ето — вижте!