Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Да. Тялото му бе обгорено по гърба, но саможертвата му е запазила лицето и тялото
на Тарик. Простреляли са ги, Лин. И двамата. И охраната им я няма.
Обзети от яростна горест, опечалените ме изтласкаха настрана, за да докоснат мъртвия
крал. Запробивах си път през бързо нарастващата тълпа, която никакво полицейско въже не
можеше да възпре. Хора се стичаха от всяко стълбище, от всяка тясна уличка. Измъкнах се на
главната улица, изкатерих се по разпадащата се стена от велосипеди и ръчни колички и
заварих Рави да ме чака до моторите.
— Радвам се да те видя, човече — каза той. — Моторът ми трябва. Тая нощ ще е ад.
Ако „ад" означаваше огън и бяс, той имаше право. Безчинството пропука бента на
сдържаността. Убийството в къщата и спасената на косъм обичана джамия щяха да пуснат
хрътките на ада и това всички го знаехме. Прекрасният град, Островният град на
търпимостта вече бе опасно място.
Питах се къде ли е Карла и дали е на сигурно място.
Отключих веригата, освободих моторите и поехме през задръстванията обратно към
Колаба. На кръстовището при кино „Метро" Рави се отдели от мен и замина на среща с
братята си по оръжие. Аз изкачих на бегом стълбите на хотел „Амритсар" да проверя дали
Карла е там.
— Трябва да се изкъпеш — каза ми Джасвант. — И да се преоблечеш.
Тениската ми бе неузнаваема, след като я съдраха в боя. Елекът, почернял от сажди, бе
обгорял, а голите ми ръце и гърди — целите в пепел и драскотини.
— Виждал ли си я?
— Отиде на гонката.
— Благодаря.
— Майната ти, баба — подвикна подире ми той, докато прескачах по четири стъпала
наведнъж.
Трябваше да намеря мястото, откъдето Карла щеше да наблюдава легендарната гонка.
Допусках, че ще я привлече най-опасният завой по трасето — там, където Съдбата и Смъртта
биха седнали да погледат с кошница за пикник.
Не бе лесно да стигна дотам. Затварянето на улиците бе започнало и на четири поста се
наложи да бутна рушвет само за да си задържа ножовете.
Вътрешните разногласия в Индия могат да причинят гибелта на хиляди души — дори и в
мирен град като Бомбай. Едва не бе изгоряла джамия, полицията беше излязла по улиците и
естествено, всички упрекваха индуистите.
Докато стигна до мястото, гонката вече беше приключила, а пътната полиция се
отзоваваше на съобщения за безредици в „Нул базар".
„Откъм Донгри се задава тълпа", чух да повтарят полицейските радиостанции на
марати.
Спуснах се към заведението за сокове „Хаджи Али". Реших, че Навин може да празнува
или да се утешава именно там, защото бе едно от малкото места, които все още работеха. По
улиците хора бързаха към индуисткия храм или мюсюлманската гробница — бяха чули, че
някъде в Донгри, където населението бе предимно ислямско, е избухнал пожар. Налагаше се
да лъкатуша между тях и от време на време да спирам, за да не прегазя хората, които в
паниката си изскачаха на пътя точно пред мен. Пред „Хаджи Али" паркирах Мотора си по-
надалеч от редицата чужди мотоциклети. Надникнах в салона с масите и видях Навин да
седи с Кавита Сингх.
Хвърлих отново поглед към групата мотоциклетисти отвън. Сред тях имаше едно
стройно момиче с тъмни очила-никаб, червено кожено яке, бели джинси и червени
маратонки: Бенисия. Седеше на мотора си, матовочерен 350-кубиков класически модел с
откачащо се кормило. Върху резервоара бе изписана думата Ишк — „страстна любов".
Бяха около десетина човека, всички облечени в разноцветни кожени дрехи въпреки
жегата. Не познавах никого. Една глава се извърна към мен: Карла.
Карла ми се усмихна, но от тази дистанция не разбрах какво ми казва с очи — дали
„Толкова се радвам, че си тук", или „Не прави глупости". Изминах разстоянието помежду ни
и я хванах за ръката.
— Карла, трябва да говоря с теб.
Момчетата, яхнали японски мотоциклети, ме огледаха. Целият бях в пепел, драскотини
и петна от сажди.
— Какво е станало? — попита тя.
— Къщата на Кадер — отвърнах. — Няма я вече. Назир и Тарик също.
Психически тик, но толкова истински, че я разтресе цялата, прониза тялото й и я накара
да отметне глава. Тя се отпусна върху мен, обви с ръка кръста ми и ние се запътихме към моя
мотор. Карла седна на него с гръб към групата пред заведението за сокове.