Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— Откога го планираш? — попита той. Мислеше, че знае дори точния ден. Денят, в който писмата ѝ започнаха да се променят.
— Ами… около шест месеца — каза тя и потвърди подозренията му. — Когато отидох в Ямайка по време на великденската ваканция.
— Да? — В Ямайка, вместо в Шотландия. Беше му предложила да я придружи, а той отказа, глупашки обиден, че не е решила да отиде при него.
Тя пое дълбоко дъх и издиша.
— Все ги сънувах — каза тя. — Баща ми. Бащите ми. И двамата.
Сънищата бяха просто фрагменти; ярки образи на лицето на Франк Рандал, понякога по-продължителни, когато виждаше и майка си. А от време на време и един висок червенокос мъж, бащата, когато никога не бе виждала.
— Имаше един конкретен сън… Беше нощ, някъде в тропиците, с ниви с високи зелени растения, които може би бяха захарна тръстика, и огньове в далечината. Чуваха се барабани и аз знаех, че нещо се крие в тръстиките и чака; нещо ужасно — каза тя. — Майка ми беше там, пиеше чай с един крокодил. — Роджър изсумтя и гласът ѝ стана по-остър: — Е, беше сън все пак, нали?
— Тогава той излезе от тръстиките. Не можах да видя добре лицето му, защото беше тъмно, но видях, че има червена коса с медни оттенъци, когато обърна главата си.
— Той ли беше страшното нещо в тръстиките? — попита Роджър.
— Не. — Почти чу как изшумя косата ѝ, когато поклати глава. Вече беше съвсем тъмно и тя бе само лека, успокояваща тежест на гърдите му; тих глас до него, който говори от сенките.
— Той стоеше между майка ми и ужасното нещо. Не можех да го видя, но знаех, че е там и чака. — Потрепери леко и Роджър я прегърна по-силно.
— Знаех, че майка ми ще стане и ще тръгне право към него. Опитах се да я спра, но не можех да я накарам да ме чуе или да ме види. Затова се обърнах към него и му извиках да отиде с нея — да я спаси от онова. И той ме видя! — Тя стисна ръката му. — Видя ме и ме чу. И тогава се събудих.
— Така ли? — каза скептично Роджър. — И това ли те накара да отидеш в Ямайка и…
— Това ме накара да се замисля — рече тя остро. — Ти нали ги търси, не можа да ги откриеш никъде в Шотландия след 1766 година и в регистъра на емигрантите за Колониите. Тогава каза, че според теб трябва да се откажем: че вече няма какво да намерим.
Роджър беше доволен, че мракът скрива вината му. Целуна я бързо по темето.
— Но аз си мислех; в съня си ги видях в тропиците. Ами ако бяха в Индиите?
— Нали търсих. Проверих всички корабни регистри от Единбург или Лондон в края на шейсетте и седемдесетте всички кораби. Нали ти казах — добави той малко остро.
— Да, знам — рече тя също така остро. — Но ако не са били пътници? Защо са ходели хората тогава в Индиите… искам да кажа сега.
— Предимно за търговия.
— Точно така. Ами ако са се качили на товарен кораб? Ами ако не са искали да ги вписват в регистрите на пътниците.
— Добре — рече той. — Добре, така да бъде. Но в такъв случай как щеше да ги търсиш?
— Ами регистрите на складовете, счетоводните книги на плантациите, пристанищните манифести, цялата ваканция прекарах в библиотеки и музеи. И… и ги открих — каза тя е леко задавен глас.
Господи, видяла е съобщението.
— Така ли? — попита той, като се опитваше да запази спокойствие.
Тя се засмя малко треперливо.
— Капитан Джеймс Фрейзър, на кораба „Артемида“, продал пет тона гуано от прилепи на плантатор в Монтегю Бей на 2 април 1767 г.
Роджър изсумтя развеселено, но не можа да не възрази:
— Корабен капитан? След всичко, което майка ти ни разказа за морската му болест? И не искам да те обезкуражавам, но сигурно има буквално стотици Джеймс Фрейзъровци, откъде би могла да знаеш…
— Може и да има, но на първи април жена на име Клеър Фрейзър е купила роб от робския пазар в Кингстън?
— Какво?
— Не знам защо — отвърна твърдо Бриана, — но съм сигурна, че е имала причина.
— Е, да, но…
— В документите робът е вписан като „Темерер“, еднорък. Това сигурно го е отличавало, нали? Така или иначе започнах да преглеждам старите вестници; не само от Индиите, но от всички южни колонии, за да търся това име — майка ми не би държала роб; ако го е купила, то е било, за да го освободи някак, а освобождаването на роби понякога се е отбелязвало в местните вестници. Реших, че може да открия къде е бил освободен.
— И откри ли?
— Не. — Тя помълча за миг. — Но… открих нещо друго. Съобщение за тяхната… смърт. На родителите ми.
Макар да предполагаше, че го е открила, все пак бе шок да го чуе от устата ѝ. Притисна я плътно към себе си.