Зовът на барабана [bg]

— Знаех, че майка ми ще стане и ще тръгне право към него. Опитах се да я спра, но не можех да я накарам да ме чуе или да ме види. Затова се обърнах към него и му извиках да отиде с нея — да я спаси от онова. И той ме видя! — Тя стисна ръката му. — Видя ме и ме чу. И тогава се събудих.

— Така ли? — каза скептично Роджър. — И това ли те накара да отидеш в Ямайка и…

— Това ме накара да се замисля — рече тя остро. — Ти нали ги търси, не можа да ги откриеш никъде в Шотландия след 1766 година и в регистъра на емигрантите за Колониите. Тогава каза, че според теб трябва да се откажем: че вече няма какво да намерим.

Роджър беше доволен, че мракът скрива вината му. Целуна я бързо по темето.

— Но аз си мислех; в съня си ги видях в тропиците. Ами ако бяха в Индиите?

— Нали търсих. Проверих всички корабни регистри от Единбург или Лондон в края на шейсетте и седемдесетте всички кораби. Нали ти казах — добави той малко остро.

— Да, знам — рече тя също така остро. — Но ако не са били пътници? Защо са ходели хората тогава в Индиите… искам да кажа сега.

— Предимно за търговия.

— Точно така. Ами ако са се качили на товарен кораб? Ами ако не са искали да ги вписват в регистрите на пътниците.

— Добре — рече той. — Добре, така да бъде. Но в такъв случай как щеше да ги търсиш?

— Ами регистрите на складовете, счетоводните книги на плантациите, пристанищните манифести, цялата ваканция прекарах в библиотеки и музеи. И… и ги открих — каза тя е леко задавен глас.

Господи, видяла е съобщението.

— Така ли? — попита той, като се опитваше да запази спокойствие.

Тя се засмя малко треперливо.

— Капитан Джеймс Фрейзър, на кораба „Артемида“, продал пет тона гуано от прилепи на плантатор в Монтегю Бей на 2 април 1767 г.

Роджър изсумтя развеселено, но не можа да не възрази:

— Корабен капитан? След всичко, което майка ти ни разказа за морската му болест? И не искам да те обезкуражавам, но сигурно има буквално стотици Джеймс Фрейзъровци, откъде би могла да знаеш…

— Може и да има, но на първи април жена на име Клеър Фрейзър е купила роб от робския пазар в Кингстън?

— Какво?

— Не знам защо — отвърна твърдо Бриана, — но съм сигурна, че е имала причина.

— Е, да, но…

— В документите робът е вписан като „Темерер“, еднорък. Това сигурно го е отличавало, нали? Така или иначе започнах да преглеждам старите вестници; не само от Индиите, но от всички южни колонии, за да търся това име — майка ми не би държала роб; ако го е купила, то е било, за да го освободи някак, а освобождаването на роби понякога се е отбелязвало в местните вестници. Реших, че може да открия къде е бил освободен.

— И откри ли?

— Не. — Тя помълча за миг. — Но… открих нещо друго. Съобщение за тяхната… смърт. На родителите ми.

Макар да предполагаше, че го е открила, все пак бе шок да го чуе от устата ѝ. Притисна я плътно към себе си.