Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— И каква е целта на това обучение, Господарке Дена? Как ще свърши всичко? Какво искате от мен?
Тя очевидно изпитваше истинска наслада да говори за тези неща.
— Ти си специален човек. Самият Господар Рал иска да бъдеш обучен — усмивката й се разшири. — Той помоли да го сторя аз. Предполагам, че има да те пита нещо. Няма да позволя да ме посрамиш пред него. Щом приключа с теб, ти ще го молиш да му кажеш всичко, каквото той пожелае. Щом той приключи с теб, ще бъдеш мой за цял живот. Колкото и дълъг да е той.
Ричард трябваше да се концентрира върху косата й, трябваше да положи усилия, за да потуши гнева си. Знаеше какво иска да узнае Мрачният Рал; за Книгата на преброените сенки. Кутията е в безопасност. Калан е в безопасност. Всичко останало е без значение. Единственото, което можеше да му се случи, бе тя да го убие. Всъщност така щеше да му направи услуга.
Дена го заобиколи, оглеждайки го от главата до петите.
— Ако покажеш добро държание, мога дори да те избера за свой другар — тя спря пред него, приближи лицето си до неговото и му се усмихна престорено свенливо. — Другар на Морещица за цял живот — усмивката разкри зъбите й. — Имала съм мнозина. Но не се ентусиазирай много от тая мисъл, кученцето ми — въздъхна тя, — съмнявам се, че това ще е нещо, което ще ти хареса, ако ти се наложи да го изпиташ. На никой от другите не му хареса. Те всички измряха.
Ричард не смяташе, че това е нещо, за което да се притеснява. Мрачният Рал искаше книгата. Ако не намереше начин да избяга, Мрачният Рал щеше да го убие по същия начин, по който уби баща му и Гилер. Най-многото, което можеше да научи от вътрешностите на Ричард, беше мястото, където се намира книгата — в главата му, — но нямаше начин да прочете книгата по този начин. Единственото, което Ричард искаше, беше да живее достатъчно дълго, за да види изненадата в очите на Мрачния Рал, когато разбереше, че е допуснал непоправима грешка.
Няма я книгата. Няма я кутията. Мрачният Рал — мъртъв. Единствено това имаше значение.
Що се отнася до въпроса за предателството, той реши, че не вярва на това. Мрачният Рал знаеше Правилата на магьосниците и просто използваше първото от тях, опитвайки се да го накара да се страхува от възможността това да се случи. Първата крачка към това да повярваш. Ричард реши, че няма да се остави да бъде измамен от Първото правило на магьосника. Той познаваше Зед и Чейс, и Калан. Нямаше да повярва на Мрачния Рал.
— Между другото, откъде взе Меча на истината?
Той я погледна право в очите.
— Купих го от последния му притежател, Господарке Дена.
— Нима? И какво даде в замяна?
Ричард не сваляше поглед от очите й.
— Всичко, каквото имах. Излиза, че освен онова, което съм платил, той ще ми струва свободата, а вероятно и живота.
Дена се засмя.
— Ти имаш дух. Харесва ми да прекършвам мъже с дух. Знаеш ли защо Господарят Рал избра мен?
— Не, Господарке Дена.
— Защото съм неотстъпчива. Може и да не съм жестока като другите, но да пречупвам духа на някой мъж ми доставя много по-голямо удоволствие, отколкото на която и да е от тях. Обичам да причинявам болка на кученцата си повече от всичко друго на света. Харесва ми да го правя — тя изви вежда и се усмихна. — Аз не се отказвам, не се уморявам, не се отпускам. Никога.
— За мен е чест, Господарке Дена, да бъда в ръцете на най-добрата.
Тя доближи Агиел до разцепената му устна и го задържа там, докато Ричард падна на колене и от очите му потекоха сълзи.
— Това е последното непочтително нещо, което искам да чуя от устата ти. — Тя отдели Агиел и блъсна Ричард в устата, поваляйки го на земята по гръб. Натисна корема му с Агиел. Преди Ричард да изгуби съзнание, го отстрани. — Какво трябва да кажеш?
— Моля ви, Господарке Дена — успя да промълви той, събирайки всички сили, — простете ми.
— Добре, ставай. Време е да започваме с обучението.
Тя се приближи до масата и взе нещо от нея. Посочи едно място на пода.
— Застани там. Веднага!
Ричард се размърда възможно най-бързо. Не можеше да се изправи; болката не му позволяваше. Застана на посоченото място, дишайки тежко, плувнал в пот. Тя му подаде нещо, вързано с фина верижка. Беше кожена яка на цвят същата като нейните дрехи.