Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Накъде тръгваме? — Ако се съдеше по слънцето, северът беше през хълма — посоката, която тя щеше да избере. Градът трябваше да е на седем или осем мили натам. Ако имаха късмет, щяха да извървят целия път обратно, без никой да ги срещне. Или още по-добре, предвид високите токове на ботушите й и пресечения терен, да не говорим за жегата, Ранд можеше да реши да се откаже и да отвори нов Портал обратно до Слънчевия палат. Стаите на палата бяха направо прохладни в сравнение с това тук.
Но преди да е успял да й отговори, пращенето на сухи храсти и листа възвести нечия поява. Мин се обърна и видя една кайриенка — ниска и тъничка, в тъмносиня, почти черна копринена рокля с хоризонтални червени, бели и зелени ивици, минаващи от шията и чак под коленете й. Потта по лицето й не намаляваше бледата й хубост, а очите й бяха като два големи тъмни вира. Малък яркозелен камък висеше на челото й от тънка златна верижка, пристегнала черната й коса, падаща на вълни по раменете й.
Мин ахна, и не заради арбалета, който жената държеше небрежно вдигнат в едната си ръка. За миг беше почти сигурна, че е Моарейн. Но…
— Не помня да съм виждала някой от вас двамата в стана — рече жената с гърлен, почти зноен глас. Гласът на Моарейн беше кристален. Арбалетът се сниши, все така почти небрежно, но се прикова право в гърдите на Ранд.
Той не се смути.
— Реших, че няма да е зле да поразгледам стана ви — отвърна й той с лек поклон. — Вие трябва да сте лейди Каралайн Дамодред, нали?
Крехката стройна жена кимна.
Мин въздъхна, макар да не беше очаквала, че Моарейн изведнъж ще се окаже жива. Моарейн бе свързана с единственото й видение, което се бе оказало грешно. Но самата Каралайн Дамодред, една от предводителките на бунта срещу Ранд в Кайриен и претендентка за Слънчевия трон… Той май наистина притегляше всички нишки на Шарката към себе си, за да накара точно нея да се появи тук и точно сега.
Лейди Каралайн бавно отмести арбалета си настрани; здраво изпънатата метална тетива изщрака и изхвърли стрелата във въздуха.
— Съмнявам се, че някой би имал полза да ви причини зло — каза тя и подкара бавно коня си към тях, — и не бих искала да си помислите, че ви заплашвам. — Погледна Мин — само един бърз поглед, който пробяга от главата до краката й, макар Мин да беше сигурна, че всяка подробност от външността й се отпечата в ума на жената — но като се изключеше това, лейди Каралайн не откъсна очите си от Ранд. Дръпна юздите на три крачки от тях, достатъчно, за да не може той да я смъкне от коня, преди да е забила пети в хълбоците му. — Сещам се само за един сивоок мъж с вашия ръст, който може така изведнъж да се появява от нищото, освен ако не сте предрешен айилец, но може би ще бъдете така добър да ми предложите някакво име?
— Аз съм Преродения Дракон — отвърна Ранд също така високомерно, както пред Морския народ, но дори и да действаше някакво тавиренско завихряне на Шарката, жената на коня с нищо не го показа.
Вместо да скочи от седлото и да падне на колене, тя само кимна и присви устни.
— Твърде много неща чух за вас. Чух, че сте отишли в Кулата, за да се покорите на Амирлинския трон. Чух, че сте решили да дадете Слънчевия трон на Елейн Траканд. Чух също, че сте убили Елейн, както и майка й.
— Не се покорявам никому — отвърна рязко Ранд. И се взря в нея с толкова свирепи очи, че само те можеха да я съборят от седлото. — Елейн в момента е на път за Кемлин, за да поеме трона на Андор. След което ще получи също така и трона на Кайриен. — Мин трепна. Защо трябваше да говори толкова високомерно? Беше се надявала, че поне малко се е укротил след срещата си с Морския народ.
Лейди Каралайн сложи арбалета на седлото пред себе си и го погали с облечената си в ръкавица длан. Дали не съжали, че е изстреляла стрелата?
— Бих приела младата ми братовчедка на трона — най-малкото, по-добре да е тя, отколкото някой друг — но… — Големите тъмни очи, които доскоро изглеждаха меки като езерна вода, изведнъж се вкамениха. — Но не съм сигурна, че мога да приема в Кайриен вас, и нямам предвид толкова вашите промени на законите и обичаите. Вие… променяте съдбата само с присъствието си. Всеки ден, откакто сте дошли, умират хора, умират от злополуки, толкова необичайни, че никой не може да повярва. Толкова съпрузи са напуснали жените си и съпруги са напуснали мъжете си, че това никой дори не го обсъжда вече. Вие ще разкъсате Кайриен само с това, че сте тук.
— Равновесието — припряно се намеси Мин. Лицето на Ранд беше помръкнало. Май щеше да се окаже прав, че трябваше да дойдат, в края на краищата. Определено нямаше смисъл да го остави да отхвърли тази среща. Тя не остави на никого от двамата възможност да проговори. — Винаги има равновесие между доброто и злото. Точно така действа Шарката. Това дори той не може да го промени. Тъй както нощта уравновесява деня, доброто уравновесява злото. Откакто той е дошъл, не е имало и едно помятане в града, нито едно дете не се е родило с недъг. В някои дни има повече сватби, отколкото е имало преди за седмица, и срещу всеки мъж, задавил се до смърт с кокал, има по една жена, която пада с главата надолу от третия етаж и вместо да си счупи врата, става и тръгва без една цицина дори. Злото назови, и ще можеш да посочиш доброто. Въртенето на Колелото изисква равновесие, а той само увеличава възможността да се случи нещо, което все едно се случва в естеството. — Тя изведнъж се изчерви, забелязала, че и двамата я гледат недоумяващо. Зяпнали, по-скоро.