Нож от блянове

Алиандре се постара, но безуспешно.

— Нали ще избягаме. Трудно ми е да не се усмихвам.

— Ще спреш, ако те види някоя Мъдра и реши да разбере защо си толкова радостна.

— Едва ли ще срещнем Мъдра между шатрите на гай-шайн или в Малден — отвърна Алиандре пак с усмивка. Въпреки решимостта си Мейгдин кимна съгласна.

Файле се предаде. Всъщност и самата тя се чувстваше леко замаяна. Да, днес щяха да избягат.

Байн излезе и задържа платнището на входа за Чиад, която бе понесла стегнато на вързоп одеяло, голямо колкото да побере сгъната на две дребничката Дайрейн. Силна беше Чиад, но пак й се налагаше да се наведе под тежестта й.

— Защо е толкова неподвижна? — попита Файле. Не се боеше, че може да са я убили. Изпълняваха ревностно и строго правилата за гай-шайн, а насилието бе забранено. Но това одеяло все едно беше пълно с дърва, изобщо не се движеше.

Байн заговори тихо, с весел блясък в очите.

— Погалих я по косата и й казах, че много ще ми е неприятно, ако се наложи да я нараня. Чиста истина си е при толкова тох, колкото ще ми струва само това, че я зашлевих. — Чиад се изкикоти. — Дайрейн Сайган май си помисли, че я заплашваме. Смятам, че ще е много тиха и кротка, докато не я пуснем. — И се разтресе в безмълвен смях. Айилският хумор продължаваше да е загадка за Файле. Знаеше обаче, че жестоко ще ги накажат за това. Помагането на опит за бягство се наказваше също толкова жестоко, колкото и опитът за бягство.

— Имаш цялата ми благодарност — отвърна тя. — Ти и Чиад, сега и завинаги. Имам голям тох.

Целуна Байн леко по бузата и лицето на Девата стана червено като косата й, разбира се. Айилците се държаха почти целомъдрено сдържано пред хора. В някои отношения.

Байн хвърли поглед към Чиад и на устните й се изписа нещо като усмивка.

— Като видиш Гаул, кажи му, че Чиад е гай-шайн на един мъж със силни ръце и сърце от пламък. Той ще разбере. Трябва да й помогна да отнесем товара си на сигурно място. Дано винаги намираш вода и заслон, Файле Башийр. — И лекичко я докосна по бузата с връхчетата на пръстите си. — Някой ден ще се срещнем отново.

Отиде при Чиад, хвана другия край на одеялото и го понесоха. Гаул може би щеше да разбере, но не и Файле. Най-малкото за сърцето като пламък, а се съмняваше, че Чиад изобщо се интересува от ръцете на Мандерик. Имаше лош дъх и почваше да се напива още като се събуди, освен ако не отидише на разбойнически набег или на лов. Но избута Гаул и Мандерик от ума си и вдигна коша на рамото. Вече твърде много време бяха загубили.

Небето вече бе започнало да изсветлява и гай-шайн се раздвижваха между пръснатите безразборно шатри на стана, ситнеха забързани по работа или понесли по нещо, уж че работят, но никой не обръщаше внимание на трите жени в бяло, понесли кошове с пране към градските порти. Като че ли винаги имаше какво да се пере, дори за гай-шайн на Севанна. Твърде много бяха влагоземците гай-шайн, за да ги познава всички, и не видя нито един познат, докато не стигнаха при Арела и Ласайл — те пристъпваха нервно от крак на крак, също с кошове на рамене. По-висока от повечето айилки и смугла, Арела досущ като Дева носеше тъмната си коса подрязана късо, а вървеше ли, крачеше като мъж. Ласайл беше ниска, бледокожа и тънка и с червени панделки в косата — която всъщност не беше много по-дълга. Походката й беше изящна в робите, а обуеше ли бричове, полюшваше скандално бедра. И двете обаче въздъхнаха с еднакво облекчение.