Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Файле се спогледа с другите. Всичко това беше повече от странно.
— Ако ще ни изведе оттук, готова съм да й дам онова нещо и в нужник — изръмжа Алиандре. Все пак изчака Файле да ги поведе.
Ниско над каменните стъпала висяха овъглени греди и почернели дъски, но лекотата, с която бе влязла Галина, я успокои. Нямаше да рискува жива да се погребе или развалината да я премаже в самия миг, в който най-сетне щеше да се сдобие с палката. Лъчите светлина, процеждащи се през дупките на руината, бяха достатъчни да се види, че мазето е относително безопасно. Големите бурета, отрупани покрай една от каменните стени, повечето овъглени и с избити от горещината обръчи, подсказваха, че сградата е била хан или кръчма. Или може би склад на търговец на вино. Околностите на Малден произвеждаха нелошо вино.
Галина застана в средата на осеяния с натрошен камък под. Лицето й бе самото айезседайско спокойствие, възбудата от предния ден беше изчезнала.
— Къде е? — хладно попита тя. — Дай ми я.
Файле остави коша, бръкна дълбоко и извади бялата палка. Галина трепна. Файле й я подаде и тя посегна да я вземе, почти колебливо. Ако не знаеше колко жадува за нея, Файле щеше да си помисли, че я е страх да я пипне. Пръстите на Галина се свиха около палката и тя тежко издиша. Дръпна я, преди Файле да е успяла да я пусне. Наистина сякаш трепереше, но усмивката й беше… победоносна.
— Как смяташ да ни изведеш от стана? — попита Файле. — Да се преоблечем ли вече?
Галина отвори уста, но изведнъж вдигна другата си ръка в знак да млъкнат. Беше наклонила глава към стълбите, все едно се вслушваше. После прошепна:
— Може и нищо да не е, но по-добре да проверя. Изчакайте тук и не вдигайте шум. Млък — изсъска, щом Файле понечи да каже нещо, надигна копринените си роби, заситни към стълбите и се заизкачва като жена, притеснена от това, което може да види горе. Стъпалата й бързо се скриха зад провисналите греди и дъски.
— Някоя да чу нещо? — прошепна Файле. Всички поклатиха глави. — Може би държи Силата. Чувала съм, че това…
— Не я държеше — прекъсна я Мейгдин. — Изобщо не я видях да прегръща…
Изведнъж горе изпращя дърво и овъглените греди и дъски се срутиха с оглушителен трясък, вдигнаха се облаци заслепяваща очите черна пушилка и натрошен камък. Файле се закашля неудържимо. Миризмата на изгоряло натежа във въздуха като в деня на пожара. Нещо падна отгоре, удари я силно по рамото и тя се присви, за да опази главата си. Някоя извика. Още неща се стовариха на каменния под, дъски и парчета мазилка.
Най-сетне — струваше й се, че са изтекли часове, но може и да бяха минути — дъждът от отломки престана. Прахта взе да се сляга. Бързо се огледа за спътничките си и видя, че всички са се присвили на пода, с ръце над главите. Светлината сякаш бе станала повече отпреди. Малко повече. Някои дупки отгоре се бяха разширили. По лицето на Алиандре се стичаше струйка кръв. Всички бяха целите в прах, от глава до пети.
— Има ли ранени? — попита Файле, щом спря да кашля.
— Не — отвърна Алиандре и се опипа по темето. — Само драскотина.
Другите също не бяха пострадали, макар че Арела като че ли движеше предпазливо дясната си ръка. Нямаше начин да не са ударени. Файле си помисли, че лявото й рамо скоро ще посинее и почернее — но пък това не можеше да мине за истинска рана.
После очите й се спряха на стъпалата и й се дощя да заплаче. Отломките, срутили се отгоре, бяха затрупали цялото стълбище. Може би щеше да се добере до тях, ако стъпеше на раменете на Арела, но едва ли щеше да се издърпа само с една здрава ръка. Или Арела. А и да успееше някоя от двете, щеше да се озове сред овъглена развалина, която сигурно всеки момент щеше да се срути отново.
— Не! — проплака Алиандре. — Не точно сега! След като бяхме толкова близо! — Стана, изтича до купчината отломки, едва не се притисна в тях и завика: — Галина! Помогни ни! Заклещени сме! Прелей и вдигни тези дъски! Отвори ни път да излезем! Галина! Галина! Галина! — Отпусна се отчаяна върху купчината изгорели дъски и раменете й се разтресоха. — Галина… Галина, помогни ни.
— Галина си отиде — промълви Файле горчиво. Щеше да се отзове, ако все още беше горе и имаше намерение да им помогне. — Както сме заклещени тук, може би мъртви, има идеално оправдание да ни изостави. Все едно, не знам дали някоя Айез Седай би могла да отмести тези дъски, дори и да се опита. — Не спомена, че Галина може би сама бе подготвила това оправдание. Светлина, не трябваше да я удря през лицето. Но беше много късно за самообвинения.