Нож от блянове

— Помислихме, че се е случило нещо — рече Арела.

— Нищо, с което да не можем да се оправим — отвърна Файле.

— Къде са Байн и Чиад? — попита с тревога Ласайл.

— Имат друга задача. Отиваме сами.

Спогледаха се и този път във въздишките им нямаше облекчение. Ролан, разбира се, нямаше да се намеси. Не и когато трябваше да се махат. Не, разбира се.

Обкованите с желязо крила на портата на Малден зееха широко отворени, избутани до гранитните стени и останали така още откакто градът бе паднал. Железният обков беше станал кафяв от ръжда, а пантите бяха толкова ръждясали, че ако се опитаха да ги затворят, сигурно щеше да е невъзможно. В сивите каменни кули от двете страни вече гнездяха гълъби.

Бяха дошли първи. Файле поне не можа да види никого напред по улицата. Щом минаха през портите, тя извади камата и я скри в ръкава си, като опря острието до китката си.

Другите направиха същото, макар и не толкова ловко. Без Байн и Чиад, и след като Ролан и приятелите му щяха да са заети с нещо друго, както се надяваха, трябваше сами да си осигурят защитата. Малден не беше толкова опасен за жени — за жени гай-шайн; поне не толкова опасен, колкото станът на Шайдо, но и тук бяха нападани жени, понякога от по няколко мъже. Светлината да дадеше дано ако ги сгащеха да са само един-двама. С един или двама можеха да се справят, преди те да са разбрали, че тези гай-шайн имат зъби. Ако се окажеха повече, щяха да направят каквото могат, но един айилски грънчар беше толкова опасен, колкото и най-обучените бойци.

Тази част от града не беше изгоряла, но беше опустошена и запустяла. Под меките им бели ботуши скърцаха парчетии натрошени грън-ци. Късове дрехи, отпрани от взети за гай-шайн мъже и жени, все още бяха осеяли сивия калдъръм. Жалките прогнили дрипи бяха лежали тук най-напред под снега, после в дъжда повече от месец и Файле се съмняваше, че вече и най-окаяният събирач на дрипи ще ги прибере. Тук-там се мяркаха детски играчки, дървено конче или кукла, със започнала да се лющи боя, оставени от най-малките, на които бе разрешено да избягат, както и на най-старите, болните и недъгавите. По дървените и каменните постройки се виждаха зейнали дупки на мястото на някогашните врати и прозорци. Наред с всичко останало, което Шайдо бяха решили, че е ценно или полезно, градът беше оглозган от всяко парче дърво, можещо лесно да се измъкне, и само това, че събарянето на къщите бе по-малко ефикасно от сеченето на дърва за огрев из околните гори, бе пощадило самите сгради. Отворите по стените й напомняха за очни кухини на черепи. Безброй пъти беше минавала по тази улица, ала тази сутрин имаше чувството, че я следят. Пронизаха я ледени тръпки.