Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Най-близкият стрелец се наведе, запъна арбалета в земята, дръпна едно малко лостче отстрани и се зае с дръжките. Три бързи завъртания — и кордата се изпъна.
— Към дърветата! — изрева дълбокият глас отдолу. — Нападни ги, преди да са заредили! Атака!
Някои се опитаха да щурмуват на коне, а други наскачаха на земята, за да извадят мечовете. Никой не успя да стигне до дърветата. Още две хиляди железни стрели изфучаха към тях, посякоха ги, забиваха се и пронизваха други зад тях, събаряха коне. Мъжете по склона бясно въртяха лостовете, но вече не беше нужно. Долу на пътя тук-там немощно подритваше по някой кон. Единствените хора, които се движеха, отчаяно се мъчеха да запушат раните си с каквото им попадне подръка. Вятърът донесе тропота на бягащи коне. Някои може би бяха с ездачи. Дълбокият глас бе престанал да вика.
— Мандевин! — изрева Мат. — Тук приключихме. Всички по конете. Чакат ни други места.
— Трябва да останеш и да предложиш помощ — каза твърдо Теслин. — Правилата на войната го налагат.
— Това е нов вид война — отвърна й грубо той. Светлина, долу на пътя бе настъпила пълна тишина, но още чуваше писъците в ушите си. — Ще трябва да изчакат своите да им помогнат.
Тюон промърмори нещо под носа си. Стори му се, че беше „Един лъв не може да има милост“, но това бе нелепо.
Събра хората си и ги поведе надолу по северния склон. Нямаше защо да оставя оцелелите да видят колко са. След няколко часа щяха да се съберат с бойците на другия хълм, а след още няколко — с Карломин. Преди изгрев слънце отново щяха да ударят сеанчанците. Смяташе да ги накара с бяг да му отпушат проклетата тапа.
Глава 28
В Малден
Малко преди разсъмване — Файле вече стягаше за последен път широкия колан със златните брънки на кръста си — в малката претъпкана островърха шатра, в която спяха всички, влезе Дай-рейн. Небето отвън вече започваше да изсивява, но вътре все още бе тъмно като в нощ. Очите на Файле обаче се бяха настроили към тъмнината. Крехката дребна женица с дългата до раменете вълниста черна коса се прозяваше и се мръщеше. В своя Дом в Кайриен имаше ранг малко под Върховния им трон, но я бяха събудили през нощта, защото Севанна не можеше да заспи и искаше да й почетат. Севанна харесваше гласа на Дайрейн, а сигурно и доносите й за прегрешенията сред нейните гай-шайн. Кайриенката никога не се оказваше сред онези, които не успяваха да я задоволят. Ръцете й посегнаха към златния гердан и тя се поколеба, щом видя Файле, Алиандре и Мейгдин, вече облечени и станали.
— Забравих да оставя книгата на мястото й — звънна кристалното й гласче, докато се обръщаше към изхода. — Севанна ще нареди да ме набият, като види, че не си е на мястото, щом се събуди.
— Лъже — изръмжа Мейгдин.
Дайрейн хукна навън.
Това бе достатъчно, за да убеди Файле. Тя сграбчи Дайрейн за качулката и я дръпна в шатрата. Кайриенката понечи да запищи, но Алиандре й запуши устата и трите се сборичкаха с нея върху застлано-то с одеяла платнище на пода. Дайрейн беше дребничка, но се гърчеше като змия, опитваше се да ги издраска, да ги хапе. Докато другите две я държаха, Файле извади втория си нож, много удобна кама с ръбеста стоманена дръжка и острие, по-дълго от дланта й, и почна да реже ивици от одеялата.
— Как разбра? — попита Алиандре; мъчеше се да задържи едната ръка на Дайрейн, като в същото време гледаше да държи устата й запушена така, че да не я ухапе. Мейгдин се беше погрижила за краката й, като седна върху тях, а другата й ръка беше извила отзад. Дайрейн все пак успяваше да се извива, макар и без полза.
— Мръщеше се, но когато заговори, лицето й стана гладко. Едва го видях. Ако наистина се тревожеше, че ще я набият, щеше да се намръщи още повече. — Русокосата жена не беше много опитна като слугиня, но беше наблюдателна.
— Но тя как ни заподозря?
Мейгдин сви рамене.
— Сигурно някоя от нас е изглеждала изненадана или гузна. Макар да не разбирам как е могла да го забележи в тъмното.
След малко вече бяха вързали глезените и китките на Дайрейн зад гърба й. Така нямаше да може да изпълзи много далече. Отпрано парче от долната й риза, вързано отгоре с ивица одеяло, беше запушило устата й и от гърлото й излизаше само тихо пъшкане. Тя изви глава и ги изгледа с гняв. Файле не можеше да види много добре лицето й, но изражението можеше да мине или за гневно, или за умоляващо, а Дайрейн се молеше само на Севанна. Използваше положението си на гай-шайн на Севанна, за да издевателства с гай-шайн, които не бяха на Севанна, и клюкарстваше, за да издевателства над тези, които бяха. Бедата бе, че не можеха да я оставят тук. Някой можеше да дойде всеки момент, за да извика някоя от тях при Севанна.