Нож от блянове

— Можем да я убием и да скрием трупа — предложи Алиандре, докато оправяше с длан дългата си коса. Беше се разрошила, докато се боричкаха.

— Къде? — попита Мейгдин. Не го каза като слугиня, говореща пред кралица. В плен пленничките бяха равни, иначе помагаха на пленилите ги. Доста време беше минало, докато научат Алиандре на това. — Трябва да е някъде, където няма да го намерят поне един ден. Севанна може да прати хора подир Галина да ни върнат, ако ни запо-дозрат, че сме убили една от вещите й. — Вложи в думата цялото презрение, което изпитваше. — А не вярвам, че Галина няма да им позволи да ни върнат.

Дайрейн взе да се мята, за да скъса връзките, и запъшка още по-силно. Може би беше решила да им се помоли все пак.

— Няма да я убиваме — каза Файле. Нито беше гнуслива, нито изпитваше милост. Просто нямаше къде да скрият един труп достатъчно задълго, не че щяха да могат да го изнесат, без да ги види никой. — Боя се, че плановете ни малко се промениха. Изчакайте ме тук.

Надникна навън, под утринното зарево, и веднага разбра какво е събудило подозренията на Дайрейн. Байн и Чиад бяха до шатрата в белите си роби, както се очакваше, за да ги придружат колкото може по-надалече до мястото на срещата. Ролан и приятелите му може би още не бяха привършили със закуската си — дано да не бяха; можеха да направят някоя глупост и да провалят всичко — а Байн и Чиад бяха предложили доброволно помощта си да отклонят всякакви мъже, които се опитат да се намесят. Не беше намерила сили да ги попита как точно смятат да го направят. Някои саможертви заслужаваха да си останат забулени в тайна. И цялата й сърдечна благодарност. Две гай-шайн с ракитени кошове не бяха достатъчно, за да събудят подозрение у кайриенката, но трийсет-четиридесет гай-шайн можеха, струпани в тясната уличка между шатрите на гай-шайн. Закръгленото грубовато лице на Аравайн я гледаше изпод бялата гугла, както и красивото на Лусара. И Алвон беше сред тях, със сина си Терил, в робите си от кален груб плат за шатри, и Дормин, ниският грубоват кайриенски обущар, а също и Корвила, кльощавата тъкачка оттук, от самата Алта-ра, и… Не представляваха и една десета от тези, които й се бяха врекли във вярност, но толкова голямо струпване на гай-шайн щеше да събуди подозрение и у камък. Поне ако се добавеше към това, че трите вече бяха облечени. Дайрейн сигурно беше чула кои са повикани за тази нощ от Севанна. Как бяха разбрали, че тръгва днес? Късно беше да мисли за това. Ако го беше научил някой Шайдо, вече щяха да са ги измъкнали от шатрата.