Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Мандевин завъртя коня си.
— Адмар, Ейндел, откарайте хората си горе на северния склон. Мадвин, Донгал — на южния. На всеки четирима по един да пази конете.
— Конете ги спънете — каза Мат. — И сложете торбите за зоб на главите им да не цвилят.
Срещу тях имаше пиконосци. Ако всичко тръгнеше на зле и се опитаха да побягнат, пиконосците щяха да ги избият като диви свине. Арбалетът не вършеше добра работа на конски гръб, особено когато се опитваш да избягаш. Тук трябваше да спечелят.
Кайриенецът го зяпна, с лице скрито зад решетките на шлема, ала не се поколеба.
— Спънете конете и им нахлузете торбите — нареди той. — Всички по колоната.
— Прати няколко души да наблюдават на север и юг — добави Мат. — Бойният късмет може да се обърне срещу теб толкова лесно, колкото и за теб.
Стрелците се разделиха и подкараха нагоре по рехаво обраслите склонове, тъмните им палта и убитозелените брони се сляха със сенките. Лъскавата броня бе нещо чудесно за паради, но отразяваше лунната светлина толкова добре, колкото и слънчевата. Според Талманес Най-трудното беше да убедиш пиконосците да се откажат от лъскавите си нагръдници, а благородниците — от посребрените и позлатени доспехи. Пехотата веднага прояви благоразумие. Отначало от тревата и рехавите храсти се разнесе шум от стъпките на пехотинците и конските копита, но после настъпи тишина. От пътя долу Мат не можеше да различи има ли хора по двата склона, или не. Сега вече му оставаше само да чака.
Тюон и Селусия не се отлъчваха от него, както и Теслин. Усилилият се вятър откъм запад задърпа наметалата им, но Айез Седай, разбира се, можеха да ги пренебрегнат тези неща, макар че Теслин си го задържа нейното затворено. Странно, Селусия остави вятъра да развее нейното накъдето си ще, но Тюон го задържа с една ръка.
— Може би ще ти е по-добре между дърветата — рече й той. — Ще те пазят от вятъра.
За миг тя се разтърси в безмълвен смях, после каза:
— Обичам да те гледам как отдъхваш на своя хълм.
Мат примига. Хълм ли? Та той седеше на гърба на Пипс насред проклетия път, с проклетите пориви на скапания вятър, пронизващи го през палтото все едно, че зимата се връща. За какво му говореше тя, какъв хълм?
— Внимавай с Джолайн — заговори неочаквано Теслин. — Тя… държи се детински понякога, а ти си я възхитил, както лъскава играчка може да възхити дете. Ще те обвърже, ако реши, че може да те убеди да се съгласиш. Може дори да не разбереш, че си се съгласил.
Мат отвори уста да й отвърне, че няма никакъв проклет шанс за това, но Тюон го изпревари:
— Не може да го има. — Пое си дълбоко дъх и продължи с насмешлив тон: — Играчката си е моя. Докато реша, че не ми се играе повече с него. Но и тогава няма да го дам за дамане на марат-дамане. Разбра ли ме, Теси? Кажи го на Роси. Това име смятам да й дам. Можеш и това да й го кажеш.
Колкото и да не й беше подействал вятърът, Теслин потръпна, щом чу името си на дамане. Айезседайската ведрост изчезна моментално и лицето й се изкриви от гняв.
— Това, което разбирам, е, че…
— Престанете! — прекъсна я Мат. — И двете. Нямам настроение да слушам как се дърлите. — Теслин го зяпна с такова възмущение, че и лунните сенки не можаха да го скрият.
— Я виж ти, Играчката пак се налага — подхвърли весело Тюон. Наведе се към Селусия, прошепна й нещо и гърдестата жена се изкиска.
Мат само сви рамене, придърпа наметалото си и затърси с очи Ванин в тъмното. Жени! Готов беше да даде целия си късмет — е, половината, да речем — да можеше да разбира жените.
— Какво си мислиш, че можеш да постигнеш с тези набези и засади? — повтори за стотен път Теслин. — Сеанчанците просто ще изпратят достатъчно войници, за да ви унищожат.
Двете с Джолайн се бяха опитвали да си пъхат носовете в плановете му, както и Едесина, макар и в по-малка степен, докато не ги беше изкъшкал. Съветите на Айез Седай обикновено си бяха чисти заповеди и изобщо не му трябваха. Този път обаче реши да й отговори, като продължаваше да търси с очи Ванин.
— Разчитам на това да пратят повече войници, Теслин. Всъщност цялата армия, която имат в Молвейнската клисура. Поне повечето от нея. Те ще са по-склонни да използват нея, отколкото някоя друга. Според всичко, което успяха да изкопчат Том и Джюйлин, главният им натиск е срещу Иллиан. Смятам, че войската, която държат в клисурата, е срещу онова, което може да дойде срещу тях от Муранди или Андор. Но за нас те са тапата в бутилката. Смятам да отпуша тази тапа така, че да можем да преминем.