20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Приятелю мой, мисля за него същото, което мисли песничката на нашия водач — отговори Атос:
Клетият господин Буйон подаграта го гази днес.
— И вие виждате — каза Арамис, — аз не му загатнах дори за целта на нашето посещение.
— И постъпихте много разумно, щяхте да му докарате нов пристъп на подагра. Да вървим у господин дьо Бофор.
И двамата приятели поеха към двореца Вандом.
Биеше десет часът, когато пристигнаха.
Дворецът Вандом имаше не по-малка охрана и не по-малко войнствен вид от двореца Буйон. Около него часови, на двора пост, пушки на пирамиди, оседлани коне, привързани за халките. Когато Атос и Арамис влизаха, от @дво ра излизаха двама конници, които трябваше да задържат конете си, за да направят път на новите гости.
— Аха, господа, това е положително нощ на срещите! — каза Арамис. — Признавам си, че ще бъдем крайно огорчени, ако след като се срещахме тъй често тая вечер, не се срещнем утре.
— О, колкото за това, господине — отвърна Шатийон (защото той излизаше с Фламаран от херцог дьо Бофор), — можете да бъдете спокоен; ако се срещаме нощем, без да се търсим, сигурно ще се срещнем и денем, когато се търсим.
— Надявам се, господине — рече Арамис.
— А аз съм уверен в това — отговори херцогът. Господа дьо Фламаран и дьо Шатийон продължиха пътя си, а Атос и Арамис слязоха от конете.
Но едва подадоха поводите на лакеите и свалиха мантиите си, един човек се приближи до тях. След като ги изгледа при мъждивата светлина на един фенер, който висеше сред двора, той извика от учудване и се хвърли в прегръдките им.
— Граф дьо Ла Фер! Кавалер дЕрбле! — извика той. — Вие сте тук, в Париж?
— Рошфор! — извикаха двамата приятели в един глас.
— Да, аз съм. Ние пристигнахме, както знаете, от Ван
дом Преди четйрипет Дни и се готвим да отворим работа на Мазарини. Вие сте все още от нашите, предполагам?
— Повече отвсякога. А херцогът?
— Той е страшно озлобен срещу кардинала. Вие знаете успехите на нашия мил херцог! Той е истински крал на Париж. Не може да излезе навън: веднага го заобикалят и го душат в прегръдките си.
— А, толкова по-добре! — каза Арамис. — Но кажете ми, нали господа дьо Фламаран и дьо Шатийон излязоха ей сега от тука?
— Да, те бяха на аудиенция при херцога. Навярно идваха от страна на Мазарини, но намерили са с кого да говорят, отговарям за това.
— Прекрасно! — каза Атос. — А не може ли да имаме честта да видим негово височество?
— Моля ви се, още сега! Вие знаете, че за вас той е винаги в къщи. Последвайте ме, искам да имам честта да ви представя.
Рошфор тръгна напред. Всички врати се отваряха пред него и пред двамата приятели. Те завариха господин дьо Бофор, когато сядаше на трапезата. Непрекъснатите занимания му бяха попречили да вечеря по-рано; но въпреки важната процедура принцът, щом чу двете произнесени от Рошфор имена, стана веднага от стола си, който се готвеше да приближи до масата, тръгна бързо към двамата приятели и каза:
— О, дявол да го вземе, добре дошли, господа! Вие дойдохте да разделите вечерята с мене, нали? Боажоли. предупреди Ноармон, че имам двама гости. Вие познавате Ноармон, нали, господа? Той е моят домоуправител, наследникът на дядо Марто, който прави известните ви чудни баници. Боажоли, нека ни изпрати една баница, но не такава, с каквато нагости Ла Раме. Слава богу! Нямаме вече нужда нито от въжени стълби, нито от ножове, нито от железни круши.
— Ваше височество — каза Атос, — не безпокойте заради нас вашия знаменит домоуправител, многобройните и разнообразни таланти на когото ни са известни. Тая вечер, с позволението на ваше височество, ще имаме само честта да се осведомим за здравето ви и да получим заповеди от вас.
— О, колкото за здравето ми, вие виждате, господи, то е отлично. Здраве, устояло на пет години Бастилия при господин дьо Шавини, е способно на всичко. Колкото за заповедите ми, ей богу, признавам си, много се затруднявам в това отношение; сега тук всеки раздава заповеди, каквито му хрумнат; ако продължава така, ще свърша с това, че съвсем ще престана да ги давам.
— Наистина ли? — попита Атос. — А аз мислех, че парламентът разчита на вашето взаимно съгласие.
— Да, нашето съгласие! Добро съгласие! С херцог дьо Буйон още се кара някак: той има подагра и не става от леглото си. Но с господин д’Елбьоф и с неговите слонове
— синове … Знаете ли триолета за херцог д’Елбьоф, господа?
— Не, ваше височество.
— Наистина ли? Херцогът запя:
Д’Елбьоф със своите синове посред площад Роял вилнее: заплашва, перчи се, реве — д’Елбьоф със своите синове. Но рог ли в бой ги призове, духът им борчески немее. Д’Елбьоф със своите синове посред площад Роял вилнее.