Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Изглеждаше натъжен. Данил можеше да говори и да мисли каквото си иска, но едва ли щеше да му хареса да понесе нещата, принудили Мат, Перин и Ранд да станат хората, които бяха сега.
- Поеми командата на тази тълпа. - Трам кимна към резервните стрелци. - Ще съобщя на Арганда и Галад, че имаме подкрепления.
Дебели тролокски стрели се изсипаха около Певара, докато тя запридаше трескаво Въздух. Вятърът, който изригна от нея, ги издуха като камъчета, пометени от таблото от разгневен играч. Плувнала в пот, тя се вкопчи в сайдар, запреде по-здрав щит от Въздух, вдигна го в небето срещу новия залп и извика:
- Безопасно е! Тръгвай!
Войниците се понесоха надолу по стръмния склон. Още дебели черни стрели западаха отгоре. Удариха по щита, но той ги забави толкова, че щом минаха през него, западаха леко като перца.
Войниците, на които бе помогнала, се втурнаха към сборния пункт при брода Хавал. Други останаха да се бият с бандите тролоци, които се изсипаха надолу по склоновете. Повечето Твари на Сянката останаха горе на Височините, за да укрепят позицията и да изтласкат и последните хора.
„Къде?” - стигна до нея трескавата мисъл на Андрол, тих шепот в ума й.
„Тук” - изпрати му тя. Не съвсем мисъл, по-скоро образ, усещане за място.
Портал разцепи въздуха до нея и той връхлетя през него, Имарин беше по петите му. И двамата държаха мечове, но Имарин се завъртя, изпъна ръка назад и изстреля огнена струя през отворения портал. От другата страна отекна писък. Човешки писък.
- Ходихте чак до армията на шараите? - попита Певара намръщено. - Логаин искаше да стоим заедно!
- Значи вече те интересува какво иска той? - Андрол се ухили.
„Нетърпим си”, помисли Певара. Около тях по земята западаха стрели.
Тролоците горе зареваха от гняв.
- Хубав сплит - каза Андрол.
- Благодаря. - Тя погледна меча му.
- Вече съм Стражник. - Той сви рамене. - Защо и да не приличам на Стражник, а?
Можеше да среже тролок на две с портал от триста крачки и да извлече огън от недрата на самата Драконова планина, и все пак искаше да носи меч. Мъжки работи, реши тя.
„Чух това”, изпрати й Андрол, после каза:
- Имарин, при мен. Певара Седай, ще благоволите ли да ни придружите?
Тя изсумтя, но тръгна с тях покрай южното подножие на Височините. Подминаха няколко ранени, които залитаха към сборния пункт. Андрол ги погледна и след миг изпреде портал до лагера им. Грохналите от умора мъже извикаха от изненада и благодарност и се измъкнаха през него на безопасно.
Андрол беше станал… по-уверен, откакто бяха напуснали Черната кула. При първата им среща бе показал колебание във всичко, което правеше. Някакво нервно примирение. Нищо повече.
- Андрол… - Имарин посочи нагоре по склона с меча си.
- Виждам ги - отвърна Андрол.
Горе, от върха на Височините, се изсипваха тролоци, като врящ катран от обърнат казан. Зад тях порталът на Андрол се затвори след като групата ранени се бяха спасили. Други извикаха, щом видяха да се затваря.
„Не можеш да спасиш всички - изпрати му строго Певара, усетила жегналото го терзание. - Съсредоточи се върху текущата задача.”
Тримата тръгнаха между войниците и възвиха към няколкото преливащи, които усетиха напред - Джонет, Канлер и Теодрин също бяха там. Хвърляха огън по тролоците, но губеха позицията.
- Джонет, Канлер, с мен - извика Андрол, затича покрай тях и отвори портал. Певара и Имарин се присвиха, скочиха след него и се озоваха на върха на Височините, на няколкостотин крачки встрани.
Джонет и другите ги последваха и всички затичаха покрай смаяните тролоци.
- Преливане! - изрева Певара. Светлина, колко трудно беше да тича с тези поли. Андрол не знаеше това, нали?
Към тях се понесоха огнени взривове откъм шараите на върха на Височините и Андрол отвори нов портал. Певара затича през него задъхана. Появиха се от другата страна на шараите, стрелящи натам, където Певара беше допреди няколко мига.
Тя разтвори сетивата си и се помъчи да засече - да почувства - плячката им. Шараите се обърнаха срещу тях и започнаха да сочат, но след това завикаха, щом Андрол изсипа отгоре им снежна лавина от портал до тях. Опитал се бе да направи от онези Порти на смъртта, които използваха другите Аша’ман, но сплитът явно беше толкова различен, че го затрудни. Спрял се беше на това, в което бе добър.
Гвардейците на Кулата все още се биеха на върха и не отстъпваха въпреки заповедите. Парчета от разбитите дракони тлееха сред изгорели трупове. Хиляди и хиляди тролоци виеха по краищата на Височините и стреляха по хората долу. Ликуващият им рев изнерви Певара и тя запреде Земя и запрати потоците под нозете им. Огромен земен къс се разтърси, откъсна се и повлече двайсетината тролоци през ръба.