Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Предложението биде шумно одобрено и мистър Уифърс обясни. Той каза, че безспорно би искал да продължи службата, от която се бил неотдавна отказал. Ливреята била изключително богата и скъпа, дамите от семейството били много приятни, а работата му — длъжен бил да заяви — не била много тежка; от него се искало главно да поглежда от прозореца на хола колкото може по-често, заедно с друг един джентълмен, също подал оставка. Искал да спести на компанията неприятните и отвратителни подробности, които сега щял да изложи, но тъй като му били поискани обяснения, той нямал избор и трябвало да каже, смело и ясно, че му дали да яде незатоплено месо.
Невъзможно е да си представите какво възмущение предизвика това признание в гърдите на слушателите. Възгласи „срамота!“ под съпровод на тюхкания и подсвирквания се чуваха в продължение на около четвърт час.
Мистър Уифърс добави тогава, че лично той бил отчасти виновен за тази обида поради досегашното си поведение на търпеливост и сговорчивост. Той ясно помнел как веднъж се съгласил да яде солено масло и освен това при един случай, когато всички в къщата отведнъж се разболели, той тъй се забравил, че изкачил кофа с въглища до втория етаж. Надявал се, че не се е принизил в очите на приятелите си, като искрено признал своите грешки: и вярвал, че неотложното му противодействие на въпросната последна обида, нанесена върху неговото достойнство, щяло да му позволи отново да се радва на доброто мнение, което, смятал той, приятелите му имали за него.
Обръщението на мистър Уифърс бе посрещнато с бурно одобрение и компанията най-възторжено пи за здравето на този необикновен мъченик; мъченикът изрази своите благодарности и вдигна чаша за техния гост, мистър Уелър; нямал удоволствието да познава по-отблизо този джентълмен, но тъй като той бил приятел на мистър Джон Смокър, това било достатъчна препоръка за всяко общество от джентълмени, където и когато и да било. По тази причина той искал да пие наздравица за мистър Уелър с всичките му почести; но тъй като приятелите му не пиели в момента вино, а друг алкохол за разнообразие, следователно било някак неудобно да се пресушават чашите при всеки тост, той предлагал почестите да се подразбират.
В заключение на тази реч всеки отпи по глътка в чест на Сам, а Сам, след като си наля и изпи две чаши пунш в чест на себе си, поблагодари с изискано слово.
— Много съм ви признателен, драги приятели — започна Сам, като си наля още от пунша без ни най-малко стеснение, — за таз ваша любезност, а щото идва от туй общество, тя просто замайва човека. Чувал съм за вас като цяло, но трябва да кажа: никога не съм мислил, че ще срещна тук толкова страшно мили хора. Надявам се само да се грижите за вас си и да пазите целеничко достойнството си, дето толкова радва, кат излезеш да се поразходиш, и винаги ми е вземало ума, още кат бях момче, високо наполовина от жезъла с пиринчения край на моя многоуважаван приятел Пламтящи, присъствуващ тук. А колкото до нещастната жертва в костюма с цвят като сяра, едничкото, дето мога да му пожелая, е: да си намери добро местенце, точно к’вото заслужава, и тогаз надали ще го безпокоят със студени соарета.
После Сам седна приятно усмихнат, а когато завършиха шумните аплодисменти по случай речта му, компанията започна да се разотива.
— Да не искате вече да си ходите, стари друже — обърна се Сам към приятеля си мистър Джон Смокър.
— Трябва, няма как — отвърна мистър Смокър, — обещах на Бантъм.
— О, добре тогава — рече Сам, — работата вече е друга. Току-виж, той пък си подал оставката, ако го разочаровате. Ама и вий ли ще си ходите, Пламтящи?
— Да, и аз — отвърна човекът с килнатата шапка.
— Какво? И да оставим ей тъй три четвърти купа пунш? — настоя Сам. — Глупости! Я сядайте!
Мистър Тъкл не устоя на поканата. Той сложи встрани току-що взетите шапка и жезъл и каза, че щял да вземе една чаша за хатъра на сърдечното другарство.
А тъй като пътят до дома на джентълмена в синьо беше един и същ с този на мистър Тъкл, той също се съгласи да поостане. Когато изпиха половината от пунша, Сам поръча и стриди от зарзаватчийския дюкян; и въздействието им в съчетание с пунша се оказа тъй развеселяващо, щото мистър Тъкл, пременен с килнатата си шапка и жезъла, изигра моряшки танц всред пръснатите черупки от стриди по масата, докато джентълменът в синьо свиреше съпровод на хитро измислен инструмент, състоящ се от гребен и хартийка за навиване на коса. Най-после, когато видяха края на пунша, а наближаваше краят и на нощта, те тръгнаха да се изпращат един друг. Щом мистър Тъкл излезе на чист въздух, той биде обзет от внезапно желание да легне на ръба на плочника; Сам сметна, че би било жалко да му противоречи и го остави да върши каквото си ще. А тъй като килнатата шапка можеше да пострада, ако му я оставеше, Сам предвидливо я нахлупи на главата на джентълмена в синьо и като му пъхна и жезъла в ръката, подпря го до неговата входна врата, дръпна звънеца и се прибра спокойно в къщи.