Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
На следващата утрин мистър Пикуик, напълно облечен, слезе на долния етаж много по-рано от обикновено и позвъни със звънеца.
— Сам — рече мистър Пикуик, щом мистър Уелър се появи в отговор на повикването, — затворете вратата.
Мистър Уелър го стори.
— Случи се нещо много неприятно тук снощи, Сам — рече мистър Пикуик, — и това даде основание на мистър Уинкл да се бои от проява на насилие от страна на мистър Даулър.
— Разбрах от хазайката долу, сър — отвърна Сам.
— И за съжаление трябва да ви кажа, Сам — продължи мистър Пикуик с много смутено лице, — че страхувайки се от подобно насилие, мистър Уинкл си е заминал.
— Заминал си? — учуди се Сам.
— Напуснал къщата рано тази сутрин, без да поговори предварително с мен — вълнуваше се мистър Пикуик. — И не зная накъде е заминал.
— Той трябваше да остане и да се бие, сър — забеляза презрително Сам. — Нямаше да е толкоз мъчно да го сложи на място, този Даулър.
— Да, Сам — рече мистър Пикуик, — може би и аз се съмнявам донякъде в неговата храброст и твърда решителност. Но както и да е, мистър Уинкл е заминал. Той трябва да се намери, Сам. Да се намери и доведе обратно при мен.
— Ами ако не иска да се върне обратно, сър? — запита Сам.
— Трябва да се застави, Сам — отсече мистър Пикуик.
— А кой ще го стори, сър? — запита с усмивка Сам.
— Вие — отвърна мистър Пикуик.
— Много добре, сър.
С тези думи мистър Уелър напусна стаята и се чу как веднага след това затваря входната врата. След два часа се върна напълно спокоен, сякаш е бил изпратен да свърши възможно най-обикновеното поръчение, и съобщи, че е разузнал, че един индивид, отговарящ напълно по описание на мистър Уинкл, е заминал същата сутрин за Бристол с пощенска кола, тръгваща пред хотел „Ройъл“.
— Сам — рече мистър Пикуик, сграбчвайки ръката му, — вие сте знаменито момче; безценно момче. Трябва да тръгнете след него, Сам.
— Разбира се, сър — отвърна мистър Уелър.
— Веднага щом го откриете, пишете ми неотложно, Сам — продължи мистър Пикуик. — Ако той се опита да ви избяга, повалете го или го заключете някъде. Имате моите неограничени пълномощия, Сам.
— Много ще внимавам, сър — увери го Сам.
— Кажете му — рече мистър Пикуик, — че съм крайно развълнуван, крайно недоволен и естествено възмутен от извънредно странната насока на поведение, което той е счел за уместно да възприеме.
— Непременно, сър — отвърна Сам.
— Кажете му — поде мистър Пикуик, — че ако не се върне тук, точно в тази къща, заедно с вас, той ще се върне с мене, защото лично аз ще отида да го доведа.
— Ще му спомена за туй, сър — отвърна Сам.
— Мислите ли, че ще можете да го намерите, Сам? — запита мистър Пикуик, като го гледаше тревожно в лицето.
— О, ще го намеря, дето и да е — отвърна много самоуверено Сам.
— Отлично — рече мистър Пикуик. — В такъв случай колкото по-скоро тръгнете, толкова по-добре.
С тези поръчения мистър Пикуик сложи известна сума в ръцете на верния си прислужник и му заповяда да тръгне на часа за Бристол по следите на беглеца.
Сам прибра няколко най-необходими вещи в една пътническа чанта и бе готов за път. Бе вече стигнал края на коридора, когато спря и като се върна тихичко обратно, открехна вратата на гостната и провря глава.
— Сър — прошепна Сам.
— Какво има, Сам? — рече мистър Пикуик.
— Ясни са ми вашите заръки, нали, сър? — осведоми се Сам.
— Надявам се — рече мистър Пикуик.
— Туй, дето да го поваля, добре съм го разбрал, нали, сър? — уточни Сам.
— Отлично — отвърна мистър Пикуик. — Напълно. Правете каквото смятате за необходимо: това е моето нареждане.
Сам кимна в знак, че е разбрал, измъкна глава, затвори вратата и тръгна да странствува с олекнало сърце.
Глава тридесет и осма