Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Не защото внезапно бе станал много набожен.
Просто искаше да се подсигури, да събере всички шансове на своя страна.
Ортанс лежеше в леглото си, мислеше и правеше въртеливи движения с глезените. Въртеливо движение наляво, въртеливо движение надясно. Отморяваше мускулите и укрепваше ставите. Изкара целия ден на крак в търсене на жилище. Всичко, което огледа, беше или ужасно грозно, или ужасно скъпо. Започна да се отчайва.
Държеше в ръце книжката с оценките си от втората година в „Сейнт Мартинс“. Средният й успех беше 87%, повече от много добър. Много добрият започваше от 80 процента. В полето наставникът й беше написал една-единствена дума — „забележително“, с удивителен знак. Проектът й за края на годината — дреха за верига народни универсални магазини — бе класиран на първо място. Идеята я бе осенила един ден в метрото, когато забеляза, че ципът отново се връща на мода. Беше навсякъде: на чанти, обувки, якета, ръкавици, шалове, кепета. Модният акцент за сезона. Каза си, а защо да не предложа една малка черна рокля с дълъг цип? The zip dress! Цип от горе до долу отпред, цип от горе до долу на гърба. Ципът ще й придаде хулигански вид. Две прави парчета плат. Може да се играе с дължината, с материята. Роклята може да се носи отворена отпред, разголена на гърба или плътно затворена от горе до долу отпред и отзад. Строг вариант или вариант съблазнителка. Материята трябва да е еластична, за да прилепва плътно по тялото, или по-мека, за по-закръглени жени. Малка черна рокля на ниска производствена цена, която да се пусне на пазара за трийсет и девет лири. Идеална за веригата Н&М например. Веднага изтърча до Адел, която държеше магазин за стари дрехи близо до квартирата й в Ейнджъл. Скицира модела и тя я изработи за нула време. Далече ще стигнеш, малката!, заяви Адел. Силно се надявам, отговори Ортанс.
Прие съвсем спокойно и овладяно оценките и ласкавите отзиви на преподавателите, предвещаващи й светло бъдеще, ако продължава в този дух. Идеално, продължи тя, гледайки краката си, само дето все още не съм намерила къде да стажувам през лятото… И няма да си намеря, ако лежа в леглото и си въртя палците. Ще се наложи да се издокарам, да изляза, да се изфукам тук-там… Стажовете не никнат по информационните табла в училище, не те чакат във вестника, трябва да ги извоюваш със зъби и нокти, да се показваш по купони, да ходиш по заведения и барове, а аз съм се разплула в леглото и си оглеждам краката! Нещо много съм се отпуснала…
Никълъс й предложи стаж в „Либърти“, но тя не прие. Искам нещо по-голямо, по-екзотично. Да изляза вън от Англия, да отида в друга държава, Милано, Париж, Ню Йорк… Освен това не ми се нрави мисълта постоянно да съм ти задължена. Той отговори, както искаш, но ако не се появи нещо друго… Изглеждаше сигурен в себе си. Сигурен, че ще остане с него през цялото лято. Не й хареса тонът му на самоуверен собственик.
Не харесваше и сегашния си живот. Не можеше да каже коя е причината, но му липсваше пикантност. Или може би просто се чувстваше уморена… Или… Не знаеше защо и не й се ровеше много-много.
Лежеше в леглото си и правеше упражнения за релаксация, мислеше как да запълни предстоящата дълга ваканция, когато телефонът звънна. Обаждаше се Анастейша, нейна състудентка. Канеше я да отиде при нея в „Скеч“, новото модно заведение. Приказвали си с един приятел и пийвали.
— Получи ли си оценките?
— Да — отговори Ортанс, оглеждайки пръстите на краката си и отбелязвайки, че лакът е започнал да се лющи.
— Доволна ли си?
— 87 процента… Малката черна рокля, която предложих, е избрана за проект на годината.
— В такъв случай пристигай! Ще празнуваме!
— Окей.
Стана от леглото. Отвори гардероба, дощя й се да си легне пак. Ама какво ми става? Какво ми става? Прехвърли закачалките, на които висяха джинси, рокли, сака, манта, дълга бяла блуза, докосна ги. Зърна в дъното избелялото дънково якенце, което й бе купил Гари от пазара в Камдън. Шляеха се из улиците на квартала и минаха край магазин за дрехи втора употреба. Късото яке беше изложено на витрината. Бледосиньо, тясно, износено, яке за момиченце, което още си играе на кукли. Трийсет лири. Грабна й окото. Искаше да го има. Нея чакаше. Отвори портмонето си и се оказа, че парите не й достигат. Не беше платила все още частта си за електричеството. Деветдесет лири… Погали с очи якето, извърна глава и продължи разходката, запечатала синьото яке в паметта си. Точно за мен е, от месеци търся такова нещо, искам точно него. Толкова силно желаеше якето, че се спъна. Гари я прихвана с думите, хей, къде се отвя, стой тук при мен, не искам да те изгубя! Хвана я за ръка и тя се подпря на него.