Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Спряха да хапнат пица. Гари каза, умирам от глад, поръчай ми една „Четири сезона“ с много сирене, аз отивам до тоалетната. Тя го проследи с очи. Харесваше гърба му, походката му, как заобикаляше масите и хората, сякаш ги отстраняваше с лекота. Обичам този мъж, защото няма нужда от никого. Обичам го, защото не се старае да се харесва. Защото се облича както дойде и въпреки това е елегантен. Харесвам елегантните хора, които са спонтанни, не прекарват часове пред огледалото, щях да съм толкова красива с това страхотно дънково яке, щях да го нося с червени обувки на високи токове или с тесни черни панталони и пантофки „Репето“. О, как силно желаеше да го има! Умираше за това яке! Но ако не внесе своята част от сметката за електричество, аятолахът ще й чете конско и ще й отрови живота…
Поръча две пици с много сирене и две кафета. Нарисува на покривката едно самотно яке в една витрина, добави му две протегнати към нея ръце… избеляло точно колкото трябва. Бе имала време да огледа яката. Идеална. Както и маншетите. Можеха да се навият.
Писна ми постоянно да съм без пари, измърмори тя, бутайки встрани молива. Откъсна крайче от хартиената покривка, накъса го на дребни парченца и ги разпръсна по пода като конфети.
Къде се дяна Гари? Да няма опашка в тоалетната? С удоволствие би му свила шала.
Той се върна с кафява, хартиена торба в ръка, остави я на масата. Намерих я в кенефа, виж какво има вътре. Да не си болен?, тросна се тя, поръчах две пици и две кафета. Не, добре съм, погледни… Тя отвори торбата с отвращение, докосвайки я едва-едва с върха на пръстите. Вътре се мъдреше синьото дънково яке. Просълзи се.
— О, Гари! Как разбра, че…
— Смяташ ли, че ще ти стане?
Тя го облече.
— Не е ли малко тясно? — попита той.
— Идеално е! Не желая да чувам лоша дума за моето яке!
Не го свали през целия следобед, нито през нощта.
Седмици наред не го свали от гърба си.
Свали якето от закачалката. Долепи лице до него. Припомни си онзи ден. Вървяха, хванати за ръка, из улиците на Камдън. Ровеха се по сергиите с желанието да попаднат на нещо странно, необичайно. Стара перка от самолет или макет на кораб. Гари търсеше подарък за рождения ден на своя приятел. Как му беше името? Вече не си го спомняше. Спомняше си обаче лъщящите, хлъзгави павета, по които се препъваше, ръката й в ръката на Гари и синьото яке, леко тясно в раменете. Какво ли прави той сега? Защо не ми се обажда? Защо трябва постоянно да воюваме? Взе черната рокля с циповете. Беше си поръчала една за себе си. От ластична материя, която плътно прилепваше по тялото й. Толкова плътно, че трудно си поемаше дъх. Облече я. Среса дългата си коса с четка, положи две издължени черни линии, които подчертаваха зелените й очи, бялото й лице и силно начервената й уста. Обу розовите си сандали с висок ток. Какво остава още?, попита се тя, заставайки пред огледалото. Дребният детайл, който щеше да се набие в очи и да засенчи всичко останало. Къде си, мъничкият ми? Нави ръкавите на якето, сложи къси кожени ръкавици, които откриваха китките. Едра брошка от „Топшоп“ на яката на якето. Отстъпи крачка назад. Идеално.
Грабна голяма торбеста чанта. Разклати я във въздуха, за да прецени ефекта. Повече от идеално.
Дълъг шал в черно и бяло. Черни очила.
Напред към славата!
Скочи в едно такси, което я закара до „Скеч“. Поздрави мъжагата на входа, чиято работа беше да изхвърля пияните от заведението, а той й отвърна, hi, honey! Все така красива и секси! Тя го дари с ослепителна усмивка, усмивката на котка, която те убива от упор. Прав беше. Тя беше красива, секси, долавяше го в походката си, тази вечер всичко беше идеално, само дето й беше тежко на сърцето. Тежко и празно едновременно. Завърших с оценка много добър, проектът ми е отличен като най-добрия за годината, повтори си тя, за да си подобри настроението, отърсвайки се, за да се освободи от натежалото си и празно сърце.
На влизане блъсна някакъв мъж. Той се извини, попита я, познаваме ли се?, тя му отговори, твърде изтъркано, не мислите ли? Той се усмихна и я изгледа от глава до пети, спокойно, без да бърза. Усмихна се отново с кратка, суха усмивка.