Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Вашата съвест! — пелтечеше Анриет, вън от кожата си. — Тя не струва пукната пара! Ленива змия, която се събужда само когато я настъпят по опашката. Заявявам го, като си меря думите!
— Мерете ги, драга моя, мерете ги, ако си нямате друга работа, само че аз няма да отстъпя.
— Отказвам да ви дам половината от моята печалба.
— Вашата печалба — изимитира я подигравателно Шавал, доволен, че е успял да я изкара от кожата й.
Дъртата се оплиташе, губеше самообладание, въздух не й достигаше, не бе предположила, че ще се окаже толкова лаком. Той се наведе към нея и с престорено любезен тон заяви:
— Нямате избор… и да ви кажа още нещо. Не се опитвайте да ме измамите. Ще отида да проверя. И аз имам ключ. Направих дубликат и за мен. Не съм толкова тъп. Който държи ключето, държи кодовете… Въобразявахте си, че ще ви оставя да действате, както ви е изгодно? Да оскубете бедния Марсел и да оскубете и мен? Да ме залъжете с няколкостотин евро, колкото да купя един парфюм от „Ермес“ на Ортанс и да я заведа на вечеря в някой изискан ресторант? Да ми пускате от време на време по малко милостиня, за да ме баламосате?
Точно така, си каза наум Анриет, скърцайки със зъби. Точно това си бях наумила да сторя. Да му подхвърлям по нещичко от време на време, за да го държа в напрежение.
— Оказахте се голяма наивница. Ще следя всяко движение на сумите по всяка сметка. Оставям ви, драга моя. Отивам да си купя едно сако „Армани“, което ми грабна окото. След това ще се отбия при концесионера на „Мерцедес“, смятам да си поръчам един кабриолет SLK. Знаете ли как изглежда кабриолетът SLK 350? Не? Няма да е зле да влезете в интернет, след като вече знаете как става… Ослепително е! Страхотни параметри и максимално изчистена линия! Колебая се дали да го поръчам тъмносиво или черно. Все още не съм решил. Отдавна си мечтая за такова. Искам да заведа възрастната ми майка в Довил, да мине по прочутата крайбрежна ивица, покрита с дървени летви през миналия век, за да се възползват дамите от чистия въздух, без дългите им рокли да се влачат по пясъка. Ще хапнем стриди, ще се поразходим… Тя е на вашите години, не й остава дълго да живее и съм решил да я поглезя. Много обичам майка ми.
— Няма! Никога! Никога! — натъртено повтори Анриет с треперещ от злоба глас. — Няма да получите никакъв процент, Шавал. Нямам нищо против да ви платя за труда. Да ви дам определена комисиона върху цялата сума, но само това, нищо повече. Свърши времето, когато зависех от един мъж. В никакъв случай не искам да завися от вас.
— Ще видим, госпожо, ще видим… Добре помислете. Ако не отстъпите, ще призная всичко на Тромпетистката и ще стоваря цялата работа на вашия гръб. Ще й кажа, че съм го сторил заради нея, за да бъда достоен за любовта й, ще ви изкарам единствената виновна. Тя ще се хване, бас ловя… Ще направи така, че Марсел Гробз да смени кодовете и всичко ще се оправи. Бедното момиче, то ме обича, лудо е по мен! За мен би сторило всичко. Помислете си за това, госпожо Гробз… Среща тук, утре по същото време.
Той се изправи. Поздрави Анриет Гробз и мимоходом се поклони пред Дева Мария.
Излезе от църквата и когато се озова на улицата, свежият въздух нежно го погали по лицето.
След срещата си с Жозиан реши да не храни напразни надежди, че Марсел Гробз ще го върне на работа. Да се сдобрят с Жозиан, беше немислимо. Оставаше му единствено комбината с Анриет, за да преживява някак. Щеше да си поднови гардероба, да се погрижи за здравето си, да подиша морски въздух, да си вземе карта за фитнес, да вдига гири и след като събере сили и се възстанови, да мисли за по-нататък. От какъв зор да си търси работа? Скоро щеше да има две жени, които да работят за него. Нямаше да се налага да се изтрепва от бачкане. Ще инвестира крадените пари. Може дори да създаде собствена фирма… Имаше достатъчно време да мисли по въпроса.
Нямаше нищо спешно.
Снощи бе изтарашил сметките на Марсел. Шашна се, едва не падна по гръб! Запримига, за по-сигурно се зае да брои цифра по цифра. Грабна молив и лист хартия. Преписа ги, пак пресметна, ощипа се, за да се убеди, че не сънува. Ставаше дума за стотици милиони евро! Мисълта за работа се изпари от ума му мигновено. Ще си живее и ще богатее на гърба на дъртачката. Тя ще прехвърля тлъсти сумички от една сметка в друга и ще му киха половината.
Така ще стават нещата.
Отби се в луксозния гастроном на веригата „Едиар“. Искаше да купи пастет от гъши дроб, бутилка хубаво бяло вино и от прочутия хляб за тостер на Макс Поалан. Ще го препече и ще сложи върху филийката дебело парче пастет. Пастет от гъши или от патешки дроб? Кой от двата да избере? Отново имаше възможност да избира… Ще купи и един чудесен букет от гладиоли за Дева Мария.