Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Погледнете!
Елин залитна до него. Роуан я хвана, за да не падне.
Но тя не падаше, а се накланяше напред - мъчеше се да побегне.
И той видя какво бе онова, което беше привлякло вниманието ѝ. Кой изникна измежду дърветата.
С бялата си козина почти се сливаше със снега. И щеше да е напълно незабележим, ако не беше пламъкът, мъждукащ между величествените му рога.
Господаря на Севера.
А покрай копитата му, навсякъде около него... Малките хора.
С натежали от сняг мигли, Елин издаде тихичък звук, когато най-близкото същество сви пръсти в приканващ жест. Сякаш казваше: „Последвайте ни!“.
Всички останали се взираха смълчано в гордия, изящен елен, дошъл да ги приветства.
Да отведе кралицата на Терасен у дома.
Но когато вятърът зашепна, песента му не беше онази, която Роуан неизменно чуваше.
Не. Този път всички чуха гласа му.
Гибел застига Оринт, Наследнице на Бранън. Побързай!
Тръпка, която нямаше нищо общо със студа, пробяга по гръбнака на Роуан.
- Бурята - рече Елин и снегът като че погълна думата.
Побързай! Ние ще ти покажем пряк, таен път.
Елин застина. И отвърна на гласа, древен като околните дървета, стар като камъните, разпръснати сред тях:
- Вече ми помагате толкова пъти.
И ти даде много, Наследнице на Бранън! Ние тачим паметта му и знаем, че би сторил същото, ако можеше. Оуквалд никога не ще забрави нито Бранън, нито неговата наследница.
Елин се изправи и се озърна из гората, превзета от снежни вихрушки.
Дриада. Тази дума търсеше Роуан. Дриада. Горски дух.
- Каква е цената? - попита с по-уверен глас Елин.
- Наистина ли искаш да знаеш? - измърмори Фенрис.
Роуан му изръмжа.
Но Елин чакаше притихнала отговора на дриадата. Гласа на Оуквалд, на Малките хора и другите твари, които от незапомнени времена го бранеха.
По-добър свят - каза накрая дриадата. - Дори за нас.
***
Армията се впусна в трескави приготовления за незабавния поход на север.
Елин обаче завлече Роуан в шатрата им. При купчината книги, които Каол и Ирен бяха донесли от Южния континент.
И заобхожда с показалец заглавията, издирвайки едно определено.
- Какво вършиш? - попита я вреченият ѝ.
Вместо да му отвърне, тя изхъмка, открила търсената книга. Запрелиства я, внимавайки да не разкъса вехтите страници.
- Може и да съм глупава крава - прошушна, като завъртя книгата към него, - но си имам своите козове.
Очите на Роуан затанцуваха. Включваш ме в новия си план, така ли, принцесо?
Елин се подсмихна. Не искам да се чувстваш пренебрегнат. Той килна глава.
- Тогава да побързаме.
Заслушана в шумотевицата на приготвящия се лагер отвъд шатрата, тя кимна. И започна.
104
Задъхан, със замръзваща пот и кръв по кожата си, Едион се облегна на порутената градска стена и загледа как врагът се оттегля към лагера си за нощта.
Жестока шега, безмилостно мъчение беше отбоят на Морат всеки ден по залез. Сякаш проявяваше цивилизованост, сякаш съществата, обсебили войниците долу, се нуждаеха от светлина.
Ала Едион знаеше защо Ераван им е заповядал да правят така. Да ги изтощават ден след ден, да прекършват лека-полека духа им, вместо да им позволят да паднат в яростна, славна битка.
Ераван не ламтеше единствено за триумф и завоевания; желаеше да коленичат пред него. Да го умоляват да сложи край на войната, да възседне трона им.
Едион стисна зъби и закуцука надолу по парапета, докато денят гаснеше бързо и температурите спадаха.
Пет дни.
Боеприпасите, които бяха очаквали да се изчерпат до три-четири дни, им бяха стигнали до днес. Дотук.
Напред по стената една мисенианка изпрати струя огън по Валгите, които още се мъчеха да се изкачат по вдигнатата обсадна стълба. Пламъкът с лекота покоси демоните.
Ролф стоеше до жената с огненото копие. Лицето му беше също толкова окървавено и потно, колкото това на Едион.
Ръка в черна броня се вкопчи в назъбения парапет по пътя на Едион, търсейки опора.
Без да поглежда, той замахна с древния си щит. Стреснат вик и заглъхващ писък бяха единственото необходимо потвърждение, че изостаналият войник е полетял към земята.
Ролф се усмихна мрачно, когато Едион спря до него с броня, натежала като цяла камара камъни. В небето крочанки и Железни зъби прелитаха бавно над крепостните стени с провиснали през метлите червени пелерини и вял, спорадичен бумтеж на уивърнски криле. Едион не откъсна очи от тях, докато не видя уивърна без ездачка, който чакаше всеки ден, всяка вечер.