Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Моят нисък ръст, принце, ви гарантира, че няма да обличам вашите дрехи, за да ходя по любовни авантюри.
— Как се казвате?
— Както искате!
— Как? Аз ви питам за името, което носите!
— Нямам никакво име. Всеки господар, комуто служа, ми дава според вкуса си едно име и в живота си съм имал повече от петдесет. При вас ще нося името, което вие ми дадете.
— Но вие трябва да имате едно фамилно име?
— Не съм имал никога фамилия. Като младеж имах име, но от двадесет години, откакто служа и с всеки господар сменям името си, го забравих.
— Добре, аз ще ви наричам Еспри.
— Оказвате ми голяма чест.
— Донесете ми срещу този луи дребни пари!
— Ето, господине.
— Виждам, че сте богат.
— На услугите ви.
— От кого мога да се осведомя за вас?
— В посредническото бюро. Впрочем, госпожа Кенсон може да ви даде сведения за мен — цял Париж ме познава.
— Това е достатъчно. Ще ви давам на ден по тридесет су, няма да ви обличам, ще спите, където искате и ще бъдете на разположение всяка сутрин в седем часа.
Балети ме посети и ме помоли да се храня всеки ден с него. След това наредих да бъда заведен до Пале Роял и оставих Еспри при входа.
Любопитен да видя това толкова хвалено място, започнах да го разглеждам. Видях една доста хубава градина, алеи с високи дървета, басейни, високи къщи наоколо, много разхождащи се господа и дами и навсякъде павилиони, в които можеха да се купят новоизлезли книги, благоуханни води, клечки за зъби и всевъзможни дреболии. Видях редица сламени столове, които се наемаха срещу едно су, седнали на сянка хора, които четяха вестници, кокотки и господа, които закусваха сами или в компания, и келнери, които бързаха по една стълба, прикрита с храсти.
Седнах на една малка маса, дойде веднага един келнер и ме попита какво желая. Поисках чаша шоколад, донесе ми отвратителен шоколад в една великолепна позлатена чаша. Поръчах да ми донесе кафе, ако има добро.
— Отлично! Вчера сам го приготвих.
— Вчера! Не го искам.
— Нашето мляко е отлично!
— Мляко? Никога не пия. Пригответе ми чаша кафе с вода!
— С вода? Такова правим само след обяд. Желаете ли един фруктов крем, една чаша бадемово мляко?
— Да! Бадемово мляко.
Намерих питието отлично и реших да закусвам всяка сутрин с него; попитах келнера, дали има нещо ново; отговори ми, че дофината родила принц. Един абат, който седеше на съседната маса, му каза:
— Глупости! Тя е родила принцеса.
Един трети се приближи и каза:
— Аз току-що идвам от Версай, дофината не е родила нито принц, нито принцеса.
Той ми каза, че му приличам на чужденец и когато отговорих, че съм италианец, започна да говори с мен за двора, за града, за пиесите и най-после предложи да ме придружава навсякъде. Аз благодарих, станах и тръгнах. Абатът ме придружи и ми каза имената на всички момичета, които се разхождаха в градината.
Един млад човек го срещна, те се прегърнаха и абатът ми го представи като вещ познавач на италианската литература.
Заговорих на италиански, той отговори духовито, но трябваше да се засмея на неговия стил, като му казах причината: той говореше по начина на Бокачо. Моята забележка му хареса, но скоро го убедих, че не бива да говори така, макар че езикът на този стар писател е съвършен. За по-малко от четвърт час ние станахме добри приятели, понеже забелязахме, че имахме едни и същи склонности. Той беше поет, аз — също. Той се интересувате от италианска литература, аз — от френската. Ние си разменихме адресите и обещахме да се посетим.
В един ъгъл на градината видях много хора, които стояха неподвижно с вторачени погледи. Попитах новия си приятел какво интересно има там?
— Следят меридиана, всеки държи часовник в ръката си, за да го нагласи точно на дванадесет.
— Та няма ли навсякъде меридиан?
— Разбира се, но този от Пале Роял е най-точният.
Аз се изсмях високо.
— Защо се смеете?
— Защото е невъзможно всички меридиани да не са еднакви. Това е една пълна парижка безсмислица.
Той помисли един момент, разсмя се също и ми даде изобилен материал за критикуване на добрите парижани.