Приключенията на Казанова

Силвия смяташе, че доброто поведение не бива да й се приписва като заслуга. Тъй като знаеше, че беше почитана именно затова, нейното самочувствие имаше полза от това почитане. Затова тя не проявяваше никога гордост или превъзходство в отношенията си към нейните колежки, макар че последните малко държаха да се прочуят чрез добродетел, а бяха доволни да се проявят чрез своите дарби или красота. Силвия ги обичаше и бе обичана от всички, тя признаваше публично техните заслуги и искрено ги хвалеше, но човек чувствуваше, че тя не губи нищо, тъй като, превъзхождайки ги със своя талант и със своето безупречно име, те не можеха да я засенчат.

Природата отне десет години от живота на тази изключителна жена, защото на шестдесетгодишна възраст, десет години след нашето запознанство, тя заболя от охтика — парижкият климат оказва често подобно влияние върху италианските артистки. Две години преди нейната смърт аз я видях да играе ролята на Мариана в пиесата на Мариво и въпреки нейната старост и нейното състояние, илюзията беше пълна. Тя умря в мое присъствие, държейки в прегръдките си своята дъщеря, пет минути преди да издъхне, тя даде своите последни съвети. Тя бе погребана с почести в Сен Сово, без никакво противодействие от страна на уважавания свещеник, напротив, този достопочтен пастир на човешките души, който беше далеч от нехристиянската нетърпимост на повечето от своите събратя, каза:

— Въпреки нейната професия на артистка, все пак тя е била добра християнка, а земята е обща майка на всички ни, както Исус Христос е спасител на целия свят.

Ти ще ми простиш, драги читателю, задето без всякакво намерение да извърша някакво чудо, аз те оставям да вземеш участие в погребението на Силвия десет години преди това, но затова пък ще ти спестя този труд, когато стигна дотам.

Нейната единствена дъщеря, която тя нежно обичаше, седеше на масата до нея, по това време тя беше едва на девет години. Погълнат изцяло от вниманието, което отдавах на майка й, аз съвсем не я забелязвах, но по-късно тя щеше да ме интересува. След вечерята, която трая много дълго, се отправих към моята хазяйка госпожа Кенсон, при която бях чудесно настанен. Когато на следната сутрин се събудих, госпожа Кенсон дойде в моята стая и каза, че вън чака прислужник, който ми предлага услугите си. Казах да влезе и видях един нисък човек, който не ми хареса. Казах му това.